— Какво пък, ние двамата с Бен навлязохме в компютърните науки точно от тази програма — обади се Том.
— Да, но такива като вас не са много. Целта на програмата бе именно МАСОВА подготовка. За закупуване на техника, за организиране на работата се хвърлиха стотици милиони. Сега за тях вече се забрави, дори опозицията в парламента не ги споменава. Обикновеният човек си остана също толкова компютърно неграмотен, колкото и преди.
— Не съм съгласен с вас — каза Бен. — Наистина за обикновения човек сте абсолютно прав. Само че от тази програма излязоха и голям брой твърде добри специалисти, главно младежи. Знаете ли къде живеех аз до петнайсет годишна възраст? В Ибара. Самият факт, че някой от Ибара работи с компютри и че освен това има намерение да завърши висше образование, е вече огромно постижение. Ако не беше тази програма, сега вече щях да съм рецидивист с четири-пет присъди за черна борса и хулиганско поведение спрямо органите на реда…
— Да, но това, че няколкостотин момчета са проявили интерес към техниката, си е чиста случайност.
— Разбира се, че е случайност! И това, че програмата е била приета, също е чиста случайност. Тези, които са я гласували, си нямат и понятие що е то компютър и за какво служи. Ето, Том разказваше как някакви отговорни чичковци си мислели, че машината може сама да подписва резолюции и да провежда заседания. Така че…
Бен и Арбиб продължиха да спорят по този въпрос, после неусетно смениха темата и се захванаха с образователната система. На Том му направи впечатление, че това е първият спор в негово присъствие, в който Бен не използва като решаващ аргумент в негова полза съмнителната репутация на майката на опонента. А самият опонент явно беше врял и кипял и добре разбираше сенчестите и полусенчести страни на действителността, скрити зад официалния език на телевизията и печата.
— И как ви разрешиха да проведете изследването? — Том се опита да върне спорещите на темата, която му се струваше доста интересна.
— Никак. Уредих си документи като анкетьор на Института за изучаване на младежта. Наистина, в районите, които ме интересуваха, младеж почти не е останала, важното е, че успях да си свърша работата. За две седмици събрах маса материал — анкети, разговори… Лошото е, че всички ясновидци говорят един ужасен местен диалект. Трябва да хвана някой да ми преведе записките, защото не съм сигурен дали разбирам правилно всичко.
— Вие всъщност вярвате ли в ясновидство?
— Откровено казано, не — призна си Арбиб. Имах един познат, Даниел Мар. Физик. Той не можа да си намери работа по специалността и се хвана в Обществото за изучаване на параявленията. Там се занимаваше с измерване на биоенергията. Тя по принцип се отчита с някакви електромагнитни приемници, аз не знам точно какви, но Даниел най-много се дразнеше от факта, че по никакъв начин не може да се отличи положителната биоенергия от отрицателната. Криви на разпространение, спектри, всякакви критерии на Колмогоров-Смирнов… Какво ли не опита, а нищо не излиза. А това си е важен въпрос — всеки паралечител твърди, че той зарежда пациента с положителна енергия, а конкурентите — с отрицателна. Та Даниел се отказа да се занимава с това и се зае да прави математически модел на астрологичните влияния. Нали знаете — зодии, асценденти, планети и прочие. Изведе някаква система нелинейни диференциални уравнения и изведнъж — хоп! — се оказа, че тази система в повечето случаи има за решение хаотична траектория във фазовото пространство. Математиците го наричат детерминиран хаос. След това направи проверка на модела с рождените дати на стотина колеги в университета и се оказа, че ако решението е регулярно, няма абсолютно никакво съвпадение между реалност и предсказания. А ако решението попада в хаотичната област, съвпаденията са в рамките на случайността. Сега той е написал по въпроса много интересна статия, която никой не иска да публикува. От сериозните списания му отговарят, че са затрупани с материали и че неговият не попада точно в тематичния им обхват. А от астрологичните го гонят под предлог, че статията ще откаже читателите от хороскопи и така ще им намали доходите.
Така че трудът му събира прах за назидание на потомците — да не се занимават с глупости. А иначе въпросът за параобектите е интересен. Преди две години течеше някакво изследване в армията. Понеже почти всички параявления се наблюдават в района западно от Сините планини, а в този район освен войска не е останало почти нищо друго, военните решиха да вземат нещата в свои ръце. Само че след три месеца спряха изследването, а резултатите засекретиха…
Читать дальше