Иван Попов: Лутащи се мравки

— За съжаление не. Има само платени курсове към свободния университет. В нашия академичен съвет изпитват страшна алергия към всякакви интердисциплинарни области. Миналата година замалко да въведат и нашата специалност, но на последното гласуване стана скандал. Някой забеляза, че в учебните планове влиза и математическо моделиране на философски идеи, и всички делегати от хуманитарните факултети вдигнаха страхотен вой. Едвам излязохме цели от залата.

— И какви аргументи използваха?

— Едни и същи: учим студентите да мислят повече, отколкото е прието. А иначе просто си пазят топлите местенца. Това, че в чужбина вече десетина години се изучават тези дисциплини, изобщо не ги интересува — само говорят за запазване на традициите в родната наука. Това, че родната наука е с трийсет години назад от световната, просто не го знаят — някои от тях дори не четат публикации. А не четат, понеже няма да им остане време да пишат глупости в нашите списания…

Арбиб се оказа разговорчив събеседник. Очевидно му бе станало навик да изнася лекции пред когото трябва и когото не трябва. Сега той разказваше на Бен за работата си в Западните области.

Тук той две седмици изучавал пророците и ясновидците. През последните няколко години в жълтия печат буквално завалели съобщенията за нови и нови ясновидци, при това всички тези случаи били наблюдавани само в няколко зони с диаметър по петнайсетина километра. Тези данни ги събирал някакъв негов познат от Обществото за изучаване на параенергията. Самият Арбиб изобщо не четял жълти вестници и не знаел нищо за тези случаи. Само че съвсем случайно една вечер в клуб-ресторанта на университета някой на съседната маса разправял как една негова студентка, родом от тези райони, казвала, че всички тези ясновидци показвали много големи различия от останалите хора при употребата на глаголните времена. Отначало само си помислил каква неграмотност цари западно от Сините планини, но моментално изтрезнял, като си спомнил за неформалните модели на употребата на времената и най-вече за резултатите от тези модели. Веднага попитал за името на студентката, изгубил една седмица да я открие, накрая я открил и измъкнал от нея пълни самопризнания по въпроса какво е чула, какво е разбрала и повярвал ли е изобщо някой на тази история. От това, което разказала студентката, му станало ясно, че ако се зарови в тези въпроси, може и да не спечели Нобеловка, но поне докторат в чужбина му е абсолютно гарантиран.

Понеже знаел, че достъпът до целия район двеста километра западно от столицата е ограничен от властите, се обърнал към Министерството на Западните области. Оттам отговорили, че за да му разрешат работа там, се изисква само план на изследването, утвърден от ректорския съвет на университета. Но се оказало, че ректорският съвет си има едно наум.

— Бях представил изследването като етнолингвистична експедиция — разказваше Арбиб. — Само че шеф на научната програма на университета е един шейсетгодишен пън, член на Легиона още от войната. Веднага се заяде с мен, че се бъркам в работата на други факултети, и ми припомни скандала с учебните планове. Аз му отговорих, че може наистина да съм бил причина за някои спорове, но това не е причина да ми откаже, още повече че освен другото съм и нещатен сътрудник на някои служби и при нужда тези служби могат да ми окажат съдействие. Като чу за службите, оня направо побесня.

Дотогава смятах, че Легионът и Управлението за обществена безопасност са просто две взаимно припокриващи се организации. Но ако се съди по епитетите и метафорите, които излизаха от устата на шефа, би трябвало единствените места, където Легионът и Управлението се държат прилично един с друг, да са кабинетът на Президента и средствата за масова информация. Управлението беше наречено банда голобради кариеристи, които под маската на секретна дейност си решават личните проблеми, като забравят, че главната опора на властта сред народа е бил, е и ще бъде Легионът на защитниците на нацията. Вярно, половината отдели от Управлението се занимават само с това да уреждат живота на другата половина. Само че Легионът, колкото и да се самовеличае, все пак си остава масова организация и нищо повече. И като масова организация не разполага с почти никакви органи за събиране на информация, за анализ… А в ръководството седят хора без абсолютно никакво специално образование, в повечето случаи без елементарна интелигентност и всички без изключение — с мания за величие. Напоследък няма година, в която Легионът да не се захване с нещо грандиозно и да не се олее. Вземете дори програмата за компютърно образование…