Иван Попов: Лутащи се мравки

По пътя към града Бен продължи да разказва разни истории с неочакван край и съмнителна достоверност, така че двамата почти не усетиха двата километра път до магистралата.

Отвътре кръчмата „Чевръстият поп“ беше също толкова грозна, колкото и отвън: строена и обзаведена с подръчни сили и средства, кърпена и поддържана също с подръчни сили и средства. По средата върху стара пътна табела с надпис „Дал — 10 км“ стоеше печка тип „Чудо“ и сандък с въглища. Вътре седяха десетина младежи и две-три момичета, те баха съединили три от масите, сърбаха супа, пиеха бира и се топлеха на печката. В единия край двама от тях, единият със синя барета, отбелязваха нещо на голяма топографска карта. Бяха облечени почти по един и същ начин: дънки, войнишки обувки, кожени или брезентови якета. Раниците им бяха натрупани в ъгъла. Когато на входа се показаха униформените Том и Бен, всички обърнаха глави към тях, но след като видяха, че не са нито полицаи, нито инспектори на Легиона, се успокоиха и продължиха да се хранят и да разговарят. Том и Бен си свалиха фуражките и седнаха на една от двете останали празни маси. Дойде дебелата кръчмарка, избърса ръцете си в синята престилка и ги попита какво ще желаят.

Том извади всичките си дребни пари на масата.

— За една супа и две кюфтета със салата ще стигнат. И три хлебчета. Гладен съм като змей.

— За мен една бира — добави Бен. Кръчмарката кимна и се отдалечи.

— Преди да влезем, трябваше да си свалим фуражките — каза Бен, като кимна с глава по посока на съседната маса, — да не ги стряскаме.

— Те какви са всъщност? — попита Том така, че да не го чуят.

— И аз не знам. Щом се озъртат така и посягат към раниците си, като видят униформи, значи работата им не е съвсем чиста. Може да са просто туристи, а може и да са от Братствата…

— Какви са тези Братства?

— И аз не знам. Кемени от контраразузнаването казва, че повечето от нарушителите, които хващат напоследък по телените мрежи в закритите сектори, били членове на някакви Братства. Такава информация имало в досиетата им.

— Ти май си доста близък с този Кемени. Да не би да работиш за неговото ведомство?

— В щаба често му помагам. Той наистина работи за службите, но иначе е доста интелигентен. Просто като че си е сбъркал професията. Много бързо се научи да работи с компютърна техника. Освен това и като човек е симпатичен, държанието му не е като на останалите военни.

— И какво търсят тези от Братствата в закритите сектори?

— Нямам понятие. Когато ги хванат, идват следователи от щаба на групата армии и до нас не достига никаква информация. Един ден обаче видях как караулът носеше чанта с уреди, с които били хванали двама в сектор „Д“. Повечето от уредите ми бяха непознати, но добре видях един гайгеров брояч между тях.

Донесоха поръчките. Том се нахвърли върху яденето.

— Подай ми солта, ако обичаш — помоли той Бен. — И пипера, и оцета… Тая супа има прекалено гаден вкус за цената си, ама аз не съм ял нищо от сутринта. Тогава ни вдигнаха да измъкваме от калта някакъв затънал японски трактор. Отиваме ние с камиона, а там гледаме — тракторът тежи към шейсет тона, затънал на метър и половина. Добре че трактористът се оказа умен човек, та ни подсети да натоварим на камиона дървета и камъни и да ги нахвърляме под греблото. След това тракторът се измъкна почти сам, вдигна се на греблото си. Обаче под него всичко стана на сол — и камъни, и греди, по половин метър дебели…

Том млъкна и се зае със супата. Бен отпиваше от бирата и гледаше през прозореца към паркинга. Той беше почти празен — само два междуселски автобуса, една апаратна на телевизията и една служебна кола на Управлението на пътищата.

— Всъщност теб защо те пратиха в хунтата? — попита изведнъж Бен.

— Как така защо? — не разбра Том.

— Ами ето така: ти работиш с компютърна техника от три години, работил си и в Легиона, направо казано — добър специалист, нищо че нямаш диплом. В момента от Пакта буквално всеки ден пристигат нови системи за управление, за обработка на информацията… А специалисти не достигат. По-старите офицери дори си нямат и понятие как се работи с такава техника. И вместо да те глътнат веднага в някой команден пункт, те пращат в хунтата да вадиш от калта затънали трактори. Странно.

— Вярно, странно е — съгласи се Том, — но не чак толкова. Сега стават такива безобразия, че това е съвсем в реда на нещата.

— Ти да нямаш случайно нещо тъмно в досието?

— Че какво тъмно пък мога да имам аз? Родители — селяни, от Варга. Не е тъмно, но не е и светло. Като ученик… Вярно, вършил съм дивотии, но никога не за ме улавяли в нещо по-сериозно. А може и наистина да са ме уловили, но да не са ми казали направо, а само да са си го записали под линия.