Васил Попович - Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?

Важно зло е еще и това, че шарлатанизмът е развит силно в по-голямата част на отечеството ни. Чужденци бозаджии и халваджии или янкеседжии премрежват го открай докрай, безнаказано грабят, разбойничестват и убиват народа, та го съблачат среди бял ден и му продават явно отрова, а никому не иде на ум да иска от них сметка за поведението им. Напротив, по-голямата част из них се хвалят еще с извършените си престъпления, като че са сторили нещо добро, като са отравили един или мнозина човеци, които имали нещастие да се предадат на нихните разбойнически попечения. Какъв съвет може да очеква народът от них и какво облекчение на злото, което го подяда от час на час?

И тогаз, когато гръцките пропагандист, и например в Македония, продават с цена на злато своята гибелна отрова на българский народ, а последнийт като сляп се стича, за да я гълта непрестанно, нашите народни доктори нехаят и се крият из мишите дупки или из кюшетата на големите европейски градища, където се скитат безполезно за народа си, очаквающец „в махлата си празник“, според пословицата.

Малцина са ония, които случаят или счастието им дало възможност да си обезпечат существованието в някой спокоен и прибиточен ъгъл на отечеството ни, наместо да погледнат в народа и несчастното му положение и да се помъчат да му потърсят лека, они се вдали или на безпечност или пък в някакви политики на паричната икономия. По тойзи начин народът, а особено юношеството, се лишава и на тоз път от случая да си изслуша осъжданието от едни искрени родолюбци и специалисти върху болката им.

Колкото до свещениците, то за них не остава и реч: по тия глухи и убити места от дълговременний гнет на гърцизма и содомската философия на фенерските калугери, тия са глухи на всяк позив и повече приличат на добитъци, отколкото на истински служители на вярата и човешката съвест. Но надеждата е за напред.

In summa summarum — тукашните места са много повече заразени, чини ми се, отколкото другаде из отечеството, и човешкото състрадание трябва да се отнесе и на тия страни, които са назначени да играят след малко време голяма роля в промишлената и политическа съдба на Турската империя. Хоратата е да се увардят жителите от постоянното си намалявание вследствие на болестта от самоуничтожението физическо и нравственото затъпявание, което е негово следствие, и да се обърне внимание върху здравието им, за да може народът да стане способен за деятелност и производителност, без което народите пропадват.

Повтарям: народът в градищата ни е болен и зле болен. Ако свестните люде не побързат да му дадат здрав съвет как да се самосъхранява барем занапред с посредството на някои разумни средства, то злото ще надвие и потомството ни ще излезе никакво, способно разве да носи отчаянието в душата си.

Обръщам върху всичко това вниманието на нашите специалисти доктори, на нашето нисше и висше духовенство, на всичките селски и градски учители по пространното ни отечество: нека всички се опълчим против тойзи гнусен грях, който останал на народа ни от неговите върли убийци фенерци в замен за ония добрини, които са стажали и стажали от нас еще от века, и единодушно да се заловим да го изтребим из средата си, защото он не води освен на народно вечно коснение в безсилието и апатията, и то догдето са останали еще няколко благи надежди за сполука.

Велес, 4 априлий 1873

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Николай Аретов

Публикация

Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7399]

Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00