Васил Попович: Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?

От неразумяване ли или от деликатност, ний често отдаваме на съвършено други причини лошата отхрана на учащето се юношество, тогази когато она е свързана със здравието му и даже със здравието на самото общество. А известно, че здравието съставлява едно от по-важните попечения на човека, а у нас оно е занемарено и оставено в презрение.

Нашите наблюдения общо и частно идат от ден на ден да смущават душата и сърцето ни с разни поразителни сцени, произходящи ту от халосаний живот, ту от съвършено нерадение спрямо средствата за съхранението на здравието, ту пък от безпечността на самите домородни или на общинските деятели, на които е възложен кой-годе присмотър над общината, или пък са ставени като посредници между човеците и нихните граждански или нравствени потреби.

Бледността и бедността на понятията на нашите по-стари по положението си в обществото, в отношение на същността на жизнените въпроси и потреби на мястото, образът на мислите на духовенството, леността и занемареното му образование съобразно с неговата мисия, а най-често и нравствената развала и недостойнство: всичко това еще по-често става причина за по-големи сърцераздирателни несчастия, които притискат народа и му тежат подобно кошмар, и го държат в онова апатично и грешно състояние от слепотия, постоянно духовно униние, от което не знам как ще можем да излезем напокон и как ще можем да се излекуваме.

Рядко из нас има, който да не познава и да не осъжда безобразното и престъпно зло, кой много, кой малко, но никой не повдига глас за изваждането му наяве, за обяснението на всичката му греховност и да предложи някое средство за изтреблението му из обществото ни, тогаз когато европейците еще отдавна са решили и постоянно привождат в изпълнение подобни едни въпроси, когато се тиче телесното и нравственото целомъдрие и свежест на народа си и на човещината. Они отколе си имат съставени разни благотворителни общества за надзиранието над разнообразните нужди, болки или състояния на човеците, от благополучието на които зависи и благоденствието, напредъка и силата на господарствата.

Нихните благотворителни или богоугодни заведения си имат всяко особно назначение, особни комисари, особни попечители, между които личат най-отбраните и най-достойните люде; особни благотворители и благодетели, които неуморно се трудят и жертват за постигванието на високото си човешко послание тук на земята. По тойзи повод у них всичко си има ред и всяко си е на мястото.

Погледнете на едного например попечителя на едно богоугодно заведение: с какво присърце и точност, с каква любов заляга он за добрата уредба на предоставеното на негово попечение заведение; погледнете на неговите доброволни и безвъзмездни усилия, на неговото великодушие и упорита деятелност, вижте го сетне между своите сътрудници, чуйте как се разговарят, съветват и насърчат за доброто. Колко истинско одушевление, колко правда, колко съобразност, сходство и връзка между всяко тяхно слово и всяк постъпък на попрището на деятелността им и колко след това вяра, самоувереност за непременна сполука в благородните им усилия!

Да не ходим надалеч: един учител например у них заема завидно положение. Как гледа народът на него и как всяк, почени от самото правителство, дори до частните лица, се стичат да го обезпечат в посланието му! Примери и доказателства на това има множество. Всякой от нас неведнъж може би се е учудвал на огромните благодеяния на имотните човеци, за които слухът достига и до нас през печата, като че за да съберат и от нас данта на учудването, признателността и общочовешката благословия. Сърдоболието и съревнованието навсякъде извикали човеците патриоти, които обичат да прогледват в бъдещето на настоящите, даже и на бъдещите поколения, на големи жертви и достойни за човешкото назначение подвизи от благочестие, висока любов към човещината и отечеството си. И как да се не одушеви човек при такива великодушни и предадени споборници на благото за благото!

Нека вземем сега за пример друга една коя да е личност, ако би било и личността на един свещеник.

Известно е, че най-близкото лице до всякого общо е свещеникът или пък лекаринът, на които се поверява всяк свободно в болката си. Европейците се възползвали от значението и положението на първий в обществото и заедно със съобразното му предуготовление за посланието му съединили в него и всичко онова, което трябва да му спомогне за по-точното изпълнение. Така свещеникът в същото време е изпълнител на религиозните обреди и длъжности и най-близкий съветник, приятел и помощник в нужда на бедните, както на богатите, на немощните, така и на здравите, а не рядко подобно врачу на просто подава веществений лек на болний, когото се тиче да получи, да настави за нравственото и най-сетне за физическото изцеление.