Васил Попович: Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?

Пък за предаността на истинските лекари на посланието им няма что и да говорим; примери за тяхната бдителност на човешкото здравие има милиони, а утешението и помощта, с които снабдяват от ден на ден повече света чрез своите новоизнамервани медицински пособия достигва един доста висок предел.

А след това може ли да остане място за учудване: как могат да растат тъй здрави, пълни със свежест нравствена и физическа, иностранците, пълни със задатъци за благоденствие, способни да пренасят с нечута леснина и твърдост всички трудове на живота, в счастието и в несчастието си.

И колко подобно има в нас? Уви! Ако хвърлим един по-внимателен поглед върху нашия сгазен от мрака и заглушен народ, ако погледнем по-дълбоко в тайните ъглове на неговия окаян живот, в неговий характер, във вярата за бъдещето му, то непременно отчаянието ще ни загризе като лют скорпион, а чувствата и мислите, надеждите ни ще се видят отчасти като блуждающи в един лабиринт, от който се излезва без особено усилие на ума и сметливостта.

За жалост много работи са занемарени у нас, защото всички почти немарим изобщо, а ония, които сегиз-тогиз ги позаболява сърцето и душата, са твърде малцина.

По образа и условията на живота, по понятията си и ниската степен на образованието си нашето низше духовенство, с малки изключения, е почти лишено от способността да чувства както трябва и да бъде полезно истински на народа. От друга страна безпечността на родители и народни учители сдържа народа в по-глухите места на отечеството ни в едно чудно заблуждение и неутешителена нравствен застой, през който мъчно може да прозре лучата на свестяванието.

Ако би се наемнал някой да събере всичките статистически данни по народното съществувание у нас, по напредванието, размножаванието ни и обратно, заедно с причините и следствията, то между другите цифри най-голяма би се посочила оная, която би принадлежала на рубриката на смъртността от насилие и от физическо предвременно и противоестествено изтощение на поколенията, а особно от юношеский възраст. След него би следвала цифрата на оная маса на полуживите фантоми, които съставят част от гражданский строй; подир би следвало числото на безхарактерните, тъпоумните и непроизводителните ленивци и току речи дармоеди.

И за чудо ли е, че нашийт народ мъчно се движи, когато в естеството му се е вмъкнала такава поразия! Ний сме виждали цели семейства да затриват и изграбят челядта си от това зло; а като учител можем от дълговременний си опит и наблюдения да потвърдим с тисяща примери ужасните му резултати и че учащето се по нас юношество, па еще и много от дип младите наставници, са заразени от отвратителний онанизъм и то в такава мярка, щото може да ужасне най-върлий оптимист.

Но може да ни попита някой за причините и начина на разпространението на тая зараза, която причинява толкоз сълзи и проклетии на наший народ? Причината е лошийт пример, отсъствието на всяк разумен такт в домашнето възпитание на децата, ще отговорим ний. В нашето отечество почти всички деца от всички съсловия, без разлика на народност и вяра, с малки изключения, са предоставени на произвола повече отколкото на домашний надзор. В градищата те се скитат на отделни чети, преследуеми от своите общи и частни пороци. Тук те ги предават един другиму с мълнийна бързина и с чудна вещина, а животът им и възрастта им остава без всяко приложение към някоя, ако и ограничена, но полезна деятелност, минува всред разнообразни категории и с прикасания и, като че насърчавани от родителското безгрижие децата скоро убиват в себе си добрите зародиши и в замен развиват лошите си наклонности; волята им се разхалтавя, здравието им се суши и на конец младецът, след като се запаси с много смъртоносни привички, достигва дотам, чтото всяк може да съзре в него близката му погибел и нравственото безсилие за поправлението му.

Така от невниманието на родителите, лоший живот между лоши свърстници децата се научават на пиянство, на разврат, на кражба и разбойничество и т.н., и гибне в них инстинктът на добродетелта. От тук се съставят оние граждани, които носят винаги със себе си угризенията на съвестта си и проклятието в душата си, които не са способни за нищо красно или велико, а служат само за укор и живеят едва ли не само за пакост и тежест на ближните си.

Отсъствието на по-развита промишлена деятелност, на добро и старателно домашно и обществено възпитание, следователно на добрий пример, на добрий съвет, са причина на всичко зло. И там, гдето вярата трябвало би у нас да спомогне, она сама в ръцете на недостойните й служители, се е извратила и обърнала на други толкоз язически предразсъдки, чтото като че става затруднително вече настоящето й приложение за изправлението на човеците и наставлението им в страх Божием. Апатията на тия служители като че помага на всички злини и страдания на народа.