Яков Свет - Джеймс Кук

За най-голямо огорчение на привържениците на теорията за Южния континент Кук доказва, че в местата, където Кирос бе „открил“ Южната земя на светия дух има само острови, които явно не са свързани с що-годе значителен масив от суша.

От Нова Каледония на 3 октомври 1774 г. Кук се отправи към новозеландската база на експедицията — залива Шип Ков. По пътя той откри малкия о. Норфолк. На 10 октомври „Резолюшън“ пусна котва в залива Шип Ков, а точно след един месец потегли за нос Хорн. През цялото време на това преминаване на Тихия океан корабът имаше попътен западен вятър и още на 37-я ден от тръгването „Резолюшън“ се приближи към Огнена земя.

Някои и други от екипажа имаха тайната надежда, че от нос Хорн неуморният командир ще насочи кораба право към Англия. Но на тази плаха надежда не бе съдено да се сбъдне. Кук се насочи не на север, а на югоизток, за да изследва непознатата част на Атлантическия океан в областта между 50° и 60° ю.ш. Започна третият лят-но-антарктичен поход.

На 19 януари 1775 г. на 54° ю.ш. и 37° з.д. бе открит остров, наречен от Кук Джорджия (днешното му название е Южна Джорджия). „Кой би могъл да помисли — пише Кук, — че този малък остров, който лежи между 54-ия и 55-ия паралел, в разгара на лятото може да бъде целият покрит с пласт вледенен сняг, дебел много футове…“

По-нататък той отбеляза, че огромното количество лед, което се среща навсякъде в южната част на океана, явно показва, че в тези ширини трябва някъде да има голяма земна площ.

Като говори за голяма земя, Кук има пред вид не митичния континент на Мопертюй и Далримпъл, а земя, която лежи близо до Южния полюс.

Като продължи от Южна Джорджия на югоизток, на 23 януари 1775 г. Кук откри група островчета, наречена острови на Кларк. На 31 януари отново се показа някаква земя. До 6 февруари той изследваше носовете, островите и скалистите брегове на 57–50° ю.ш. и 26–27° з.д. Имаше гъста мъгла и беше трудно да се разбере какво представляват всички тези късове студена суша, които Кук нарече Земя на Сандуич. „Реших — писа Кук, — че откритите от нас брегове са били група острови или краят на някакъв континент“.

В същност това бе доста големият архипелаг, който днес носи името Южни Сандвичеви острови.

Най-южното островче от Земята на Сандуич Кук нарече Южен Туле. Названието е символично — римските географи наричали Туле най-северната от познатите им земи в Атлантика.

На 6 февруари 1774 г. Кук беше набелязал „свръхпрограма“ за плаването в големите и малките географски ширини. Точно след една година край бреговете на студената Земя на Сандуич той направи равносметка и писа в дневника си: „Би било безразсъдство от моя страна да рискувам всичко направено през време на това пътешествие заради открития, които, дори да бяха направени, не биха отговаряли на никаква цел и не биха донесли ни най-малка полза нито на мореплаването, нито на географията, нито на която и да било наука“.

„Резолюшън“ обърна на север. До 23 февруари Кук търсеше прословутия остров на Буве, а след това се насочи към нос Добра Надежда и на 19 март пристигна в Кейптаун. От 22 ноември 1772 г., когато корабите на експедицията бяха тръгнали оттук, до 19 март 1775 г. Кук беше изминал 20 000 левги — път, равен на три дължини на екватора. Такова „дълго“ плаване не е било извършвано от никого преди Кук.

На 12 май Кук напусна Кейптаун и след като посети пътьом о. Света Елена и Азорските о-ви, на 30 юли 1775 г. пристигна в пристанището Спитхед на южния бряг на Англия.

За три години и 18 дни плаване експедицията бе загубила четирима души, от които само един бе умрял от болест. Дори само това постижение за XVIII в. изглежда невероятно.

Наистина невероятни обаче бяха географските резултати от експедицията.

Грандиозният, равен по големина на цялата суша от Северното полукълбо Южен континент бе изтрит от картата на света. „Сега обиколих — пише Кук — Южния океан в големите географски ширини и го кръстосах по такъв начин, че не остана пространство, където да може да се намира континент, освен ако е близо до полюса, в места, недостъпни за мореплаване. Два пъти посетих тропическите морета на Тихия океан и не само уточних някои предишни открития, но направих и много нови и, струва ми се, че в тази част сега не може много да се направи. Така че смея да се надявам, че задачите на моето пътешествие са изпълнени във всяко отношение изцяло — Южното полукълбо е достатъчно изследвано и решително е свършено с търсенето на Южния континент, който в продължение на предишните почти два века нееднократно привличал вниманието на морските държави и през всички времена привличал вниманието на географите.“