Яков Свет - Джеймс Кук

Впрочем доста ясна представа за руските открития в Тихия океан дава обнародваната (не поверителна) карта на изтъкнатия историк и географ Г. Ф. Милер, издавана на два пъти — през; 1754 и 1758 година. Не е поверителен също трудът на Г. Ф. Милер „Описание на морските пътешествия по Ледовитото и Източното море, от руска страна извършени“, който излиза на немски и руски език през 1758 г. и на английски — през 1761 година. Свободно се разпространява и „Картата на Новия Северен архипелаг“ от Я. Щелин издадена през 1774 г. в Германия, Англия и Франция. Използуването на тази карта обаче било опасно, тъй като тя давала невярна представа за моретата и земите, лежащи на границата между Азия и Америка.

Испания от времето на Кортес и Писаро владее половината Южна Америка, Централна Америка и Мексико, като в границите на Мексико влизат днешните северноамерикански щати Тексас, Ню-Мексико и Аризона. Но чак до 70-те години от XVIII в. границата на испанските владения по тихоокеанското крайбрежие минава покрай южния край на Калифорнийския полуостров. И това въпреки факта, че Хуан Кабрильо през 1542 г., като се движел покрай калифорнийския бряг, стига до 38° с.ш., а през 1603 г. Себастиян Вискаино — до участъци от тихоокеанското крайбрежие, лежащи на 43° с.ш.

Колкото и чудно да е, интересът към Калифорния и земите, разположени северно от нея, възниква в Мадрид едва след като там с твърде голямо закъснение научават за откритията на Беринг и Чириков. Педро де Лухан-и-Гонгора, маркиз Алмадовар, посланик на Испания в Петербург, докладва през 1761–1762 г., че Беринг и Чириков били стигали до 45° с.ш. Алмаро де Нева, маркиз Ерериа, заел поста на Алмадовар, огорчава испанския кралски двор с известие за голяма руска експедиция, пратена към северозападните брегове на Америка. Донесенията на Ерерия биват изпратени през 1764–1767 г., когато се подготвя експедицията на Чичагов и Креницин-Ле-вашов. Маркизът впрочем докладва, че експедицията ще се оглавява от Чириков, макар че този мореплавател е умрял още през 1748 година.

Още по-голяма активност по отношение на донесенията за руската опасност проявява Франсиско Антонио Ласи, приемник на Ерериа. Ласи има таен осведомител в едно от петербургските ведомства и чрез него получава копия от свръхповерителни документи, засягащи експедицията на Креницин и руските плавания към Алеутските острови. През май 1773 г. Ласи препраща в Мадрид картата на Г. Ф. Милер от 1758 година. От Мадрид незабавно я изпращат на вицекраля на Мексико Антонио Мария Букарели-и-Урсуа.

Всички тези тревожни донесения предизвикват съответните противомерки. През периода между 1769 и 1776 г. възниква мрежа от испански католически мисии по още неовладените от испанците територии на днешния щат Калифорния. От такава мисия израства град Сан Франциско.

А след получаването на Милеровата карта Букарели бързо организира експедицията и я изпраща към северозападните брегове на Северна Америка. Тази експедиция под командата на Хуан Перес през 1774 г. излиза от мексиканското пристанище Сан Блас и стига до 54°30 с.ш. На връщане Перес открива на о. Ванкувър (той взема острова за крайбрежие на континента) залива Нутка, в който четири години по-късно ще спре Кук.

През 1775 г. от Сан Блас на север тръгват два кораба. Единият от тях се командува от бележития испански мореплавател Хуан Франсиско Будего-и-Куадра; той стига до местата, лежащи на 58° с.ш., и влиза в залива Аляска.

В Англия през 1776 г. се появява съобщението, че през 1774 г. (а в действителност — 1775 г.) испанците били минали покрай северозападните брегове на Северна Америка до 58°20′ с.ш., като открили множество превъзходни заливи.

Кук се върна в Англия в най-подходящия възможен момент. Той слезе на британския бряг на 30 юли, а на 17 август започна подготовка за новото плаване.

„Резолюшън“ се ремонтираше в Дептфорт, а в началото на януари 1776 г. Кук се сдоби с втори кораб за новата експедиция въглевоза, „Делиджъне“ с водоизместимост 300 тона. Този кораб бе преименуван на „Дискъвъри“ („Откритие“).

На 14 февруари 1776 г. Кук бе назначен за командир на организираната експедиция. Същия ден той изпрати писмо до Джон Уокър в Уитби. Той си признава, че много се радва на назначението, тъй като предпочита опасното плаване пред тихия живот в оставка.

Командите на корабите бяха подбрани от ръководителя на експедицията. Командирът на „Дискъвъри“, 34-годишният Чарлз Кларк, имаше опита от две околосветски пътувания. За жалост той отдавна бе болен от туберкулоза и тази болест се изостри още повече, след като по-късно му се наложи да поеме ръководството на експедицията.