Яков Свет - Джеймс Кук

Гибелта на Южния континент — това е главният резултат от втората експедиция на Кук. Той обаче смята, че отвъд Южната полярна окръжност може да се намира значителна по размери суша.

„Няма да отричам — пише той, — че близо до полюса може да има континент или земя със значителни размери; обратно, мнението ми е, че такава земя има и сигурно ние видяхме част от нея. Извънредно силният студ, множеството острови и обширни маси от плаващ лед — всичко това доказва, че на юг трябва да има земя и че тази Южна земя сигурно се намира или се издава най-да-леч на север срещу Южния Атлантически и Индийския океан. Вече приведох доводи по този повод и мога да добавя, че в тези океани бе по-студено, отколкото в Южния Тихи океан на същите ширини.“

В общи черти предположенията на Кук отговарят на действителността. Антарктичният континент наистина е изтеглен по на юг в зоната на Тихия океан и в седем точки се простира отвъд пределите на полярния пояс в зоните на Атлантическия и Индийския океан, за което свидетелствуват съвременните карти.

Но като предсказва съществуването на Антарктида и набелязва нейните граници, Кук същевременно се изказва против търсенето на тази напълно реална суша.

„Можем с пълно основание да предположим, че видяхме най-добрите земи, където се образуват ледовете, тъй като те бяха най-северните — пише той. Ако някой прояви решителност и упоритост, за да реши този въпрос, и отиде по-далеч от мен, няма да завиждам на славата на неговите открития, но смея да кажа, че това откритие няма да донесе полза на света.“

„Рискът, свързан с изследването на крайбрежието в тези неизвестни и покрити с ледове морета, е толкова голям — пише на друго място Кук, — че мога смело да кажа, че нито един човек никога не ще се реши да направи нещо повече от мен и че земите, които може да лежат на юг, никога няма да бъдат изследвани.“

Тази песимистична прогноза направи лоша услуга на цяло поколение мореплаватели. Авторитетът на Кук е толкова голям, че мнението му за недостъпността на голямата земя отвъд Южната полярна окръжност се смята за аксиома чак до 20-те години на XIX век.

Едва през 1820 г. великите руски мореплаватели Ф.Ф. Белинсхаузен и М.П. Лазарев въпреки „забраната“ на Кук проникват далеч на юг и откриват Антарктида.

В резултат на второто плаване на Кук са открити много острови в Океания и по-специално Нова Каледония, Норфолк, южната група на островите Нови Хебриди, малки острови в архипелага Туамоту и Куковите острови. Кук предполага, че в Океания е открил всичко, каквото можело да се открие, но след него в южната половина на Тихия океан са открити още много острови, за които той не е знаел. Важни открития в Океания през първата половина от XIX в. са направени и от руски мореплаватели.

Втората експедиция на Кук прославиха и трудовете на Йохан и Георг Форстер. Те продължават изследванията на Банкс и Соландър и обогатяват световната наука с изключително ценни ботанически, зоологически и геоложки открития.

И. и Г. Форстер оказват влияние върху мнозина от изтъкнатите естественици от XIX век. Александър Хумболт не се разделя с трудовете им, Чарлс Дарвин ги използува постоянно през време на околосветското си пътешествие с кораба „Бигъл“.

На 9 август 1775 г. на аудиенция в Сейнтджеймския дворец крал Георг III повиши ръководителя на току-що завърналата се експедиция. А два дни по-късно на капитан първи ранг Джеймс Кук бе предложено да заеме длъжността управител на Гринуичката морска болница. Управителите бяха четирима и всеки от тях получаваше годишно 230 фунта и освен това по 1 шилинг и 2 пенса дневно, както и държавна квартира, държавни дърва и държавни свещи.

На 12 август Кук писа на стария квакер Джон Уокър в Уитби: „… преди няколко месеца тясно ми се виждаше цялото Южно полукълбо, а сега съм принуден да се задоволявам със стените на Гринуичката болница… това е удобно жилище и приходите ми стигат, но само времето ще покаже, дали ще ми допадне празният живот в оставка“.

Времето показа, и то доста скоро, че празният живот в оставка не допадна на неуморния мореплавател.

Впрочем, докато заемаше поста шеф на Гринуичката болница, Кук не контролираше раздаването на храната на болните. Той постоянно посещаваше Адмиралтейството и Корабната палата и не отбягваше светския живот. Често можеше да го срещне човек в кафенето „Младият обесник“ на Сейнт Мартинлейн, където обикновено се събираха членовете на Кралското дружество. Между другото, Кук бе приет в това дружество и в неговия клуб (чест, с която бяха удостоявани малцина смъртни). Синът на ратай-надничар бе признат за истински джентълмен — рядък случай в британската история.