Яков Свет - Джеймс Кук

През 1722 г., когато холандска експедиция на Рогевен открива острова, един от участниците й, Веренс, пише, че тук цялата територия е гъсто заселена и че навред върху масивни постаменти стоят колосални статуи, като всички идоли носят на главите си цилиндри от червен камък. А същевременно, както на испанския мореплавател Фелипе Гонсалес, посетил острова през 1770 г., така и на Кук им се струва, че са попаднали в полумъртва страна.

Островът, доскоро многолюден, бе населен от около седемстотин жители. Земята бе обработена само тук-таме, и то как да е, повечето статуи лежаха до опразнените си постаменти.

Повече от сто години след посещението на Кук на склона на планината Рана Рарику бива открита голяма каменна кариера. И чудно нещо — археолозите остават с впечатлението, че работата в нея била спряна внезапно: тук и там били разхвърлени инструменти, много от напълно завършените статуи останали неотделени от скалата, в която били изсечени.

Възможно е в средата на XVIII в. някакво бедствие да е връхлетяло острова. За жалост, още не са разчетени паметниците на местната писменост — дървените дъсчици ронга-ронга, в които може би има сведения за събитият, ох загадъчното минало на о. Рапануи, наречен от Рогевен о. Пасха.

Кук прекара на острова само шест дни, но за това кратко време успя да се запознае с бита и нравите на жителите му. Той забеляза приликата между тях и жителите на другите острови на Полинезия.

Само че жителите на о. Пасха бяха много победни от далечните си съседи.

Те се хранеха с ямс, таро и батати, но отглеждаха тези култури в малки количества, така че Кук не успя да се снабди на този остров с пресни продукти.

На 16 март от о. Пасха Кук се насочи на северозапад към Маркизките о-ви, където пристигна на 6 април. Тези острови са открити през 1595 г. от испанския мореплавател Менданя.

Островите приличаха на Таити, само че таитяни по време на плаванията на Кук били в много отношения изпреварили жителите на Маркизкия архипелаг.

„Жителите на тези острови… — писа Кук — са несъмнено най-красивият народ на света.“

Необикновено хубави били и самите Маркиз-ки о-ви, скалисти, набраздени с дълбоки долове, със зелени наметала от гори, смъкващи се от планинските склонове до самото море.

На 11 април Кук потегли на запад, към Таити. През време на този преход между 17 и 20 април той откри в архипелага Туамоту група острови, на които даде името острови на Палисър.

На 22 април „Резолюшън“ пусна котва в залива Матаваи. Край бреговете на Таити участниците в експедицията наблюдаваха рядко зрелище — маневри на таитянския боен флот.

В същност това дори не бяха маневри, а репетиция на морска битка — таитяни се готвеха да нападнат съседния о. Муреа. Таитянската армада наброяваше 330 канута, на които имаше не по-малко от 7760 бойци. Ядрото на тази флотилия бяха двойните канута, на всяко от което имаше по повече от четиридесет човека.

Като напусна Таити, Кук посети островите Хуахине и Раиатеа. На Раиатеа с експедицията се раздели Ойдиди.

На 5 юни 1774 г. от бреговете на Раиатеа Кук потегли на запад — към островите Тонга. По пътя бяха открити няколко малки островчета, като единият от тях, о. Търтъл (Костенурка), лежеше в границите на архипелага Фиджи.

В края на юни Кук стигна островите Тонга; този път той посети островите от западната част на този архипелаг и за малко остана на най-големия от тях — о. Намуке (о. Ротердам, както го нарекъл Тасман).

На 17 юли Кук се доближи до острова, кръстен от Кирос „Южна земя на светия дух“. Това беше най-северният от островите на архипелага, наречен от Бугенвил острови на Големите Киклади.

Бугенвил бе посетил само най-северните острови на открития от него архипелаг. Кук обиколи цялата островна верига, дълга повече от триста мили. На многобройните острови, планински и обитаеми, живееха хора, които съвсем не приличаха на таитяни, тонганци или маори. Тези тъмнокожи островитяни с гъсти вълнести коси се отнасят към меланезийската група, населяваща най-западната част на Океания.

Като изследва всички острови на архипелага, Кук стигна до извода, че „ние добихме правото да им дадем ново име и за в бъдеще да ги означаваме като Нови Хебриди“.

От Новохебридския архипелаг Кук тръгна на югозапад и на 3 септември 1774 г. на 20° ю.ш. и 165° и.д. откри тесен и дълъг остров, населен от хора с меланезийски облик. Кук премина покрай източното му крайбрежие, но не можа да изследва западния бряг, обграден от коралови рифове. Този остров той нарече Нова Каледония. Нова Каледония е третият по големина остров в Океания, по площ (18,6 кв. км) почти равен на Сицилия.