Яков Свет - Джеймс Кук

Към 30 януари 1774 г. цялата програма на второто плаване бе изпълнена. С чиста съвест Кук можеше да се върне в Англия покрай нос Хорн или нос Добра Надежда, да се върне и да доложи: Южен континент не съществува! На 6 февруари обаче той записа в дневника си, че не бива в никакъв случай да напуска Южния океан сега, когато има запаси от продоволствие и целият екипаж е здрав, че в големите географски ширини могат да се открият големи острови.

Нещо повече, изправен пред непробиваема ледена бариера, разполагайки само с един кораб, той набеляза през тези дни програма за по-нататъшни изследвания, които биха стигнали за две експедиции. Той реши да се насочи на север и на 38° ю.ш. в източната част на Тихия океан да търси явно митичната земя, която била уж някога открита от испанеца Хуан Фернандес. След това ще се опита в същата част на океана, но малко по на север да намери тайнствената земя на Дейвис и остров Пасха 19 19 Става дума за двете митични земи, уж открити през 1686 г. от пирата Дейвис. Остров Пасха е открит през 1722 г. от холандеца Рогевен, а през 1770 г. го посещава испанецът Фелипе Гонсалес. , след което ще се отправи към Таити и по-нататък — към архипелага на Големите Киклади, открит от Бугенвил, за да разреши окончателно въпроса за Южната земя на светия дух, открита от Кирос. Та нали Бугенвил не е изследвал южната част на този архипелаг.

„От Големите Киклади — писа Кук — смятах да тръгна на S (юг), а след това на Е (изток) между паралелите 50 и 60°, като разчитах към ноември да стигна нос Хорн, за да мога най-благоприятната част от следващото лято да посветя на проучване южната част от Атлантическия океан… когато съобщих плана си на офицерите, които дотогава мислеха, че ще се насочим право към нос Добра Надежда, със задоволство забелязах, че те с радост го приеха. Справедливостта изисква да отбележа, че спътниците ми, каквито и да бяха обстоятелствата, проявяваха готовност с всички възможни средства да помогнат за успеха на всички замислени начинания. Във връзка с това едва ли трябва да се споменава, че матросите бяха винаги готови за действие и в този случай съвсем не желаеха пътешествието ни да завърши. Радваше ги перспективата, че плаването се удължава с една година и обстоятелството, че скоро ще имат възможността да се насладят на всички изгоди на по-мек климат.“

Та следователно кой беше прав — Елитът или Кук? Какво предпочиташе екипажът — да тръгнат веднага за Англия или да прекарат още една, а може и две години в южните морета и през цялото време да изпитват лишения и тъга по родината? 20 20 Набелязвайки програмата за допълнителни изследвания, Кук явно нарушава инструкцията на Адмиралтейство-то, което не бе предвидило едно толкова продължително плаване. Това не смущава Кук. След връщането си през септември 1775 г. той съвсем откровено заявява в писмото си до френския мореплавател Л. Латуш-Тревил: „Никога няма да стане истински първооткривател оня, който се държи за буквата на заповедта отгоре“. „Резолюшън“ се насочи на север. На 22 февруари 1774 г. той навлезе в зоната, където можеше да се намира островът, уж открит от Хуан Фернандес, но от него нямаше и помен. Между другото казано, за съществуването на този остров настоява и Далримпъл, силно напакостил на географията с фантастичните си хипотези.

На 23 февруари Кук неочаквано се разболя. През 1951 г. английският лекар У. Тровър анализира всички данни на тази болест и стига до извода, че Кук боледувал от остро възпаление на жлъчния мехур и частична парализа на червата. Георг Форстер пише, че на кораба мнозина се опасявали за живота на Кук. Корабният лекар Джеймс Патън, който според Кук бил не само опитен лекар, но и търпелив болногледач, спаси командира на експедицията.

Кук смяташе, че го е спасило прясното кучешко месо — пожертвувано беше кучето на Форстер. 21 21 Помощник-канонирът Джон Мара, един от най-недисциплинираните участници в експедицията, нееднократно наказван с камшик, пише в дневника си, че когато Кук се пооправил, лицата на всички на кораба, от последния юнга до старшия офицер, светнали от радост.

Откритият уж от Хуан Фернандес остров не можа да бъде намерен.

Неуловима се оказа и митичната земя на Дейвис.

Обаче на 11 март 1774 г. на 27°10′ ю.ш. и 109°26′ з.д. експедицията срещна реално съществуваща частица суша — остров Пасха.

Още отдалеч се виждаха огромни статуи, които бяха изправени сякаш на вечна стража покрай бреговете на загадъчния остров.