Яков Свет - Джеймс Кук

Говорейки за земята, намерена от французите, Кук имаше пред вид острова, открит през 1772 г. от френския мореплавател Кергелен.

Този остров Кук безрезултатно търсеше до началото на февруари и успя най-сетне да дебаркира на него едва през време на третото си плаване. На 2 февруари Кук отново се насочи на юг, а шест дни по-късно корабите се разделиха. Кук не бе твърде огорчен от тази раздяла. Те предварително се бяха уговорили с Фюрно да се срещнат в новозеландския залив Шип Ков.

От 18 февруари до 15 март „Резолюшън“ се движеше все на изток по протежение на 58-60° ю.ш. На 15 март той сви на североизток и на 26 март, след като измина от напускането на Кейптаун повече от десет хиляди мили, стигна залива Дъски на западния бряг на Южния остров на Нова Зеландия. Тук „Резолюшън“ престоя до 11 май, а на 18 май в залива Шип Ков Кук се срещна с Фюрно.

През февруари „Адвенчър“ плавал на изток в ивицата 52-54° ю.ш., а в средата на март на път за Нова Зеландия Фюрно заобиколил Вандименовата земя, но входа в протока, който я отделя от Нова Холандия, приел за дълбок залив.

През първото лятно-антарктично плаване Кук доказва, че в източната част на Атлантическия и в Индийския океан до 60° ю.ш. няма никакви признаци за Южен континент.

Приблизително седем или осем хиляди мили Кук се движеше във води, където на всяка крачка се срещаха айсберги и ледени полета.

В залива Дъски, както и в залива Шип Ков Кук имаше възможност да задълбочи и разшири сведенията си за местните жители, събрани през 1769 и 1770 година. При престоя си в залива Шип Ков Кук забеляза, че моряците му развращават местните жени и стигна до твърде горчиви заключения за ползата от европейската цивилизация.

„За най-голям срам на цивилизованите християни — писа той — ние развратихме местните жители… и след запознаването им с нас у тях се появиха потребности, каквито в миналото туземците никога не са познавали, и те нарушиха само щастливото спокойствие, в което живееха бащите им и на което се наслаждаваха самите те. Нека оня, който ще отрича истинността на това твърдение, ми каже какво са спечелили туземците в цяла Америка от търговските си връзки с европейците?“

На 7 юни 1773 г. двата кораба тръгнаха на път. До 4 юли те се движеха на югоизток в онази част на Тихия океан, която представляваше от край до край бяло петно. След това, изминал три хиляди мили, Кук зави на север и на 11–14 август 1773 г. мина през архипелага Туамоту, където откри няколко атола.

От архипелага Туамоту Кук се насочи на запад и на 17 август пристигна в Таити, този път не в залива Матаваи, а в Пихаа (при Кук — Оаити Пиха) в югоизточния край на острова.

Тук корабите едва не загинаха — приливното течение ги понесе към рифовете, но и тук, както при бреговете на Нова Холандия, положението бе спасено от бреговия бриз. В тези смъртно опасни мигове и матросите, и командирите бяха абсолютно спокойни.

На Таити и на съседните острови на Кук се наложи да се задържи. Още в края на юли се разбра, че поради неразпоредителността на капитан Фюрно на „Адвенчър“ един човек бе умрял от скорбут и много матроси се бяха разболели.

За да унищожи тази страшна гостенка, екипажът на „Адвенчър“ трябваше добре да се храни с пресни плодове и месо; на Таити месо нямаше и Кук се насочи към съседния о. Хуахине, където се сдоби с триста свине, а след това отиде на о. Раиатеа. Младият островитянин от Хуахине Омаи се примоли на Кук да го заведе в Англия. Тъй като Кук се надяваше да уреди още една експедиция в южните морета и да осигури на младежа връщане в родината, той се съгласи да го вземе. От Раиатеа взеха още един островитянин — Ойдиди, родом от о. Болабола.

Ойдиди извърши околотихоокеанско пътешествие и през 1774 г. се завърна в родината си.

За жалост, нито Омаи, нито Ойдиди можаха да заместят Тупиа.

Зимата беше вече към своя край, а междувременно Кук искаше непременно да изследва колкото се може повече острови в тропичните води на Океания. На 17 септември 1773 г. от о. Раиатеа той се насочи на запад, за да се запознае с архипелага Тонга, открит от Тасман през 1643 година.

На път за там Кук откри на 19° ю.ш. и 159° з.д. малък остров, наречен от него о. Херви.

На 1 октомври корабите на Кук стигнаха о. Еуа (Тасман му бе дал името о. Миделбург) в архипелага Тонга. След два дни те се прехвърлиха на най-големия остров на този архипелаг — Тонгатабу (о. Амстердам, според Тасман).

Прекрасен бе о. Таити, радваха душата Дружествените о-ви, но Еуа и Тонгатабу още по-силно покориха въображението на европейците.