Яков Свет - Джеймс Кук

След тази експедиция Европа научава за съществуването в умерените ширини на Южното полукълбо на двата големи острова на Нова Зеландия, както и това, че източното, неизвестно преди крайбрежие на Нова Холандия е далеч по-привлекателно от северните, западните и южните й брегове.

В края на XVIII и началото на XIX в. Нови Южен Уелс и Нова Зеландия биват подложени на нахлуването на британските колонизатори, пагубно за жителите на тези страни. Волно или неволно, Кук става лоцман на европейската отвъдморска експанзия.

Герой на деня през втората половина на юли 1771 г. в Лондон става Банкс. На него и само на него се приписват успехите на славната експедиция (отчасти защото той сам си ги приписва), високото му чело е увенчано с лаври в двореца и в Кралското дружество.

Говори се, че Банкс подготвял нова експедиция в южните морета с три големи кораба.

Великият Линей, възхитен от ботаническите открития на експедицията, предлага Нови Южен Уелс да се преименува в Банксия.

През август обаче лаврите на Банкс поувяхват и се повишават акциите на истинския герой на плаването, командира на „Индевър“. Към Кук голям интерес проявява новият първи лорд на Адмиралтейството Джон Монтегю, граф Сандуич.

Сандуич, преуспяващ политик, един от фаворитите на крал Георг III, през 1771 г. става шеф на Адмиралтейството и се задържа на този пост единадесет години.

Сандуич не разбира много от морско дело и едва ли би могъл да направи разлика между гротстенга и гротбрамстенга, но затова пък отлично знае на коя карта трябва в един или друг момент да заложи в играта на живота.

Сандуич отлично разбира, че плаването на „Индевър“ е завършило с успех благодарение на Кук. В началото на август той неведнъж се среща с него, а на 14 август в Сейнтджеймския дворец го представя на крал Георг III.

На тази аудиенция кралят честити на Кук произвеждането му в чин капитан трети ранг.

Наскоро след това, сигурно около двадесети август, Кук е назначен за командир на кораба „Скорпион“. Този пост е истинска синекура — новият командир прекарва дните си в Адмиралтейството и Корабната палата, ведомството, отговарящо за комплектуването на флота с плавателни съдове.

Тази палата оглавява от 1770 г. неизменният покровител на Кук Палисър, който е същевременно и контрольор на флота на негово Величество.

Може би още аудиенцията в Сейнтджеймския дворец е станало дума за нова експедиция в южните морета. За това може да съдим по факта, че на 17 август в писмото си до Джон Уокър, собственик на известната ни фирма за превоз на въглища, Кук бе намекнал за желанието си в близко бъдеще да тръгне със сигурен кораб към Южното полукълбо.

На 13 август 1771 г. Кук пише до същия адресат за бъдещото си пътуване далеч по-определено. „Следващото плаване — четем в писмото му — смятат да се осъществи с два кораба и ако то се осъществи, има надежда работата да бъде възложена на мен.“ 13 13 Към края на 1771 г. Кук посети в едно йоркширско градче баща си и се отби в Уитби. Много топло го посрещнаха в дома на Уокър както стопаните, така и Мери Прауд, която не можеше да се нагледа на капитанската униформа на бившия си възпитаник.

На 25 септември Адмиралтейството изпраща на Корабната палата заповед за закупуване на два кораба за нова експедиция и макар че Кук официално е назначен за ръководител на експедицията едва на 28 ноември 1771 г., още от края на септември той се залавя с търсенето на подходящи съдове.

„Индевър“ е изпратен в Южна Америка и Кук настоява за експедицията да бъдат намерени кораби от същия тип.

През ноември 1771 г. биват закупени два въглевоза (двата „родом“ от Уитби), „Маркиз Гренби“ и „Маркиз Рокингъм“. Дават им нови имена — тези на прочутите английски пирати Дрейк и Рали. Скоро след това обаче в Адмиралтейството се усещат, че Дрейк и Рали са потопявали и грабели испански кораби и за да не дразнят испанците, бързат да дадат на тези плавателни съдове „неутрални“ имена — „Резолюшън“ („Решение“) и „Адвенчър“ („Смел почин“). Водоизместването им е съответно 462 и 336 тона.

За командир на „Резолюшън“ е назначен Кук, а за негови помощници — Робърт Купър, Чарлс Кларк и Ричард Пикърсхил; последните двама се бяха проявили много добре при плаването с „Индевър“.

Командир на „Адвенчър“ става Тобаяс Фюрно, участник в околосветското плаване на Уолис.

Този път екипажът е подбиран лично от ръководителя на експедицията. Съставът е много по-сполучлив от този на „Индевър“, но не може да не се отбележи, че на „Резолюшън“ са взети единадесет матроси и един морски пехотинец от командата на „Индевър“. Интересно е, че този пехотинец е същият Сяамюъл Гибсън, когото при първото плаване Кук бе наказал за опита му да дезертира.