Яков Свет - Джеймс Кук

Корабните майстори поправиха обшивката, като смениха многото повредени дъски и закърпиха пробойните.

Бреговете на р. Индевър не бяха твърде привлекателни — хълмовете и долчинките между тях бяха обрасли с груба трева; тук-таме имаше нискостъблени дървета. Но Банкс и Соландър бяха във възторг.

В морето се срещаха редки риби, мекотели, костенурки, а на сушата естествениците срещнаха животните чудо — кенгуру, вомбат, куче динго, торбест вълк. Големи зоологически открития наистина не бяха направени — кенгуруто и дингото вече били известни на холандските мореплаватели, които през XVII в. открили западния бряг на Нова Холандия.

Банкс донася в Англия скелет на кенгуру и британските естественици получават възможност да проучат в натура костите на екзотичното животно.

Край р. Индевър участниците в експедицията общуваха с аборигените — тъмнокожи, ниски на ръст хора, които водеха скитнически живот и ходеха голи както ги е майка родила. Тези аборигени бяха ловци и рибари. Кук описва техните нрави и обичаи, жилищата им, сечивата и оръжието (а между другото и техния бумеранг). Той завърши обзора си със следните думи: „Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците; като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение“.

На 6 август „позакърпеният“ кораб потегли отново на път. Този път се оказа още по-труден от юнския маршрут. „Индевър“ се движеше с бързината на костенурка и Кук справедливо нарече тази смъртно опасна ивица от рифове и плитчини Лабиринт. На 16 август 1770 г. експедицията претърпя невероятно тежко премеждие. На разсъмване течението повлече „Индевър“ към непрекъснатата верига от рифове. Вятър нямаше, дълбочината сякаш нарочно беше голяма та не можеше да се пусне котва.

„През тези наистина ужасни минути — писа Кук — хората ни продължаваха да правят всичко, което бе по силите им, също толкова спокойно, както в обикновено време. Опасностите, които бяхме успели да избегнем преди, бяха нищо в сравнение със заплахата да бъдем изхвърлени върху рифовете, където само след миг от кораба не би останало нищо.“ За щастие, когато „Индевър“ бе само на около петстотин фута от страшните рифове задуха бреговият бриз и корабът можа да бъде отведен на безопасно място.

Кук крайно рядко споменава за себе си и за преживяванията си в дневниците, които води през време на трите си плавания. Но в деня на тежките изпитания — на 16 август 1770 г., той прави признание, което хвърля светлина върху твърде важни черти от трудния му характер.

„Съдбата на моряците — пише той — крие превратности, които винаги ги очакват при плаване в непознати води. Ако не беше задоволството, което изпитва първооткривателят дори в случаите, когато го чакат само пясъци и плитчини, тази служба би била непоносима, особено в толкова далечни места, каквато е тази страна, и при оскъдицата на храна. Светът едва ли ще прости на пътешественик, ако той, открил някоя земя, не я изследва; не ще го оправдаят прекараните несгоди и той ще бъде обвинен в малодушие и липса на настойчивост — всички единодушно ще го обявят за личност, негодна за плаване, извършвано с цел да се правят открития. От друга страна, ако мореплавателят смело посрещне всички опасности, но резултатите от пътуването не излязат сполучливи, ще смятат, че е дързък и неблагоразумен. Първото обвинение едва ли може да се отправи към мен, пък ако ми провърви и преодолеем всички пречки, с които ще трябва да се срещнем, за второто не ще стане и дума.

На някого може да се стори, че от моя страна е било проява на непредпазливост да прекарам толкоз време сред тези острови и плитчини. Но трябва да се има пред вид, че плаването се извърши само с един кораб; трябва да се вземат под внимание и много други обстоятелства. Ако не бяхме посетили тези места, не бихме могли да дадем що-годе смислен отговор; не бихме могли тогава да отговорим дали тази земя е континент или група острови, какво живее и расте на нея, свързана ли е с други земи.“

На 16 август и екипажът на „Индевър“, и неговият командир издържаха безкрайно трудния изпит. Забележителното му хладнокръвие, желязното самообладание, умелото ръководство на спасителната операция — всичко това окончателно затвърди авторитета на Кук.