Яков Свет - Джеймс Кук

На 9 август 1769 г. от о. Раиатеа Кук се насочи на юг, и като действуваше съгласно поверителната инструкция, сви остро на запад, щом стигна 40° ю.ш. Местата, през които минаваше, не бяха посещавани от нито един европеец. Никакви признаци от Южен континент не бяха открити. Нещо повече, южно от 40° ю.ш., т. е. там, където съгласно мнението на Далримпъл и Ко трябвало да се търси този континент, се наблюдаваше силно вълнение — белег за широко и открито море.

На 7 октомври 1769 г. момчето-слуга Ник Йънг забеляза на хоризонта земя. Това бе един нос (нарекоха го нос Ник) край малък залив, врязващ се в новозеландския бряг.

На 9 октомври стана първата среща с коренните жители — маори. Тя завърши твърде плачевно — моряците убиха двама от островитяните. На другия ден при повторно сблъскване загинаха още трима новозеландски воини.

Най-възмутителен бе случаят, станал на 9 ноември същата година в залива Мъркюри на северния бряг на Северния остров. Към „Индевър“ доплаваха няколко канута с маори, които започнаха разменна търговия. Началникът на вахтата лейтенант Гор предложи на единия от туземците английски плат в замяна на новозеландско наметало. Онзи взе плата, но след това даде да се разбере, че няма намерение да се разделя с наметалото си.

В отговор на това Гор стреля с мускета и уби нещастния новозеландец. 10 10 Показателно е, че „диваците“ маори дадоха на тази случка по-справедлива оценка от тази на англичаните. Съветът на местните жители реши, че убитият е извършил кражба, смъртта му трябва да се разглежда като „ута“, т. е. заплащане с кръв, и следователно не подлежи на възмездие.

Един от участниците в плаването, чийто неподписан дневник е намерен от Дж. Бигълхол, с абсолютен цинизъм коментира случката по следния начин: „… ако бяхме наказвали всяка недостойна постъпка със същата строгост, скоро бихме изтребили всички туземци и не би имало с кого да търгуваме“.

Самият Кук се изказа по следния начин за престъплението, извършено от Гор: „Описах този случай по думите на Гор и трябва да призная, че не го одобрих, като смятам, че наказанието е прекалено сурово за едно толкова незначително провинение. Достатъчно сме живели сред тези хора, за да разберем как трябва да бъдат наказвани за подобни незначителни простъпки, без да им отнемаме живота“.

Но как се отнася Кук към жителите на земите, които посещава през време на плаванията си? Английските му биографи често подчертават, че великият мореплавател бил необикновено хуманен човек и с радост приобщавал „туземците“ към благата на цивилизацията и за целта раздавал на жителите на Океания европейски животни и семена от европейски селскостопански култури.

В действителност в отношенията си с коренните жители на Океания и Северна Америка Кук се води преди всичко от трезвата сметка.

Кук смята, че за да се принудят „туземците“ към покорство по-изгодни са мирните средства. Но същевременно казва, че при нужда трябва да се прибягва към оръжие.

А що се отнася до „безкористните“ стремежи на Кук да дарява жителите на Океания с европейски свине и кози, както и с различни семена, не може да не отбележим, че той върши тези добрини за умножаване бъдещите приходи на новите английски колонии в южните морета.

Но да се върнем към събитията от пролетта и лятото на 1769 година.

След като измина южно от нос Ник около 200 мили, при нос Търнагейн (нос на второто завиване) Кук пое на север и от 16 октомври 1769 г. до 9 февруари 1770 г. обиколи по посока срещу часовниковата стрелка целия Северен остров на Нова Зеландия. От 10 февруари до 31 март 1770 г. той обиколи по посока на часовниковата стрелка и Южния остров на Нова Зеландия.

Трябва човек да има рядка „географска“ интуиция, за да замисли и осъществи тези обиколни маршрути. Преди 1769 г. никой нямаше понятие за формата на новозеландските земи. Тасман се бе само приближил до западния бряг на двата острова, като взел протока между тях за залив, врязал се далеч навътре в сушата.

И тъй, за първи път в историята на мореплаването бе установено, че тази страна се състои от два големи острова. За шест месеца Кук проучи и нанесе на карта 2400 мили брегова ивица и по същество наново откри Нова Зеландия, като доказа, че тя не е свързана с Южния континент, в съществуването на който той силно се съмняваше. 11 11 В съществуването на Южния континент се съмнява само Кук. Банкс е убеден, че Южният остров на Нова Зеландия е продължение на Южния континент и води по този въпрос спор с Кук. Между другото, Кук притежавал феноменалната способност да предсказва контурите на брега, край който плава. Ако кажел, че зад даден нос има обширен залив, в девет случаи от десетте предсказанието се сбъдвало. Той, разбира се, не бил магьосник. Обяснението до голяма степен е свързано с опита му, придобит от дългогодишното картографиране на капризните нюфъндлъндски брегове.