Преди 1768 г. търсят Южния континент само в тропичния пояс на Тихия океан, като само Тасман беше прониквал в тайнствената 40° ширина на Южното полукълбо.
„Индевър“ бе напълно стабилен кораб. Не беше наистина твърде голям — 370 т като вместимост не е много, ако се има пред вид, че експедицията трябваше да трае две години. „За всеки случай“ корабът бе снабден с 22 топа.
За мореходните качества на „Индевър“ биха могли да завидят командирите на която и да е далечна експедиция. „Този кораб — пише Кук — има бърз ход и лесно се управлява.“
По-зле беше с екипажа. Моряците бяха набрани без участието на Кук в пристанищните градове, където гъмжеше от матроси, изхвърлени на сушата след края на Седемгодишната война. Та никак не е за чудене, че още при прехода от устието на Темза до Плимът от „Индевър“ избягаха 18 матроси, след което Кук свали на брега още четирима морски скитници.
По стара британска традиция в екипажа на „Индевър“ бяха зачислени и няколко млади издънки от знатни и влиятелни особи, т. нар. мидшипмани. През време на плаването някои от тях (твърде условно можем да ги наречем гардемарини) причиниха на Кук доста главоболия.
Й все пак след време се създаде доста задружна команда. Като своеобразна мая послужиха петима матроси, които Кук бе взел от шхуната „Гренвил“, и други тридесетина опитни и мъжествени подофицери и матроси.
Добро име си спечели първият помощник на Кук — лейтенант Захария Хикс (не му бе писано да се върне в родината). Вторият помощник на Кук, лейтенант Гор, щурманът Робърт Молине, помощник щурманите Ричард Пикърсхил и Франсис Уилкинс бяха участвували в околосветското плаване на Уолис, а помощник щурманът (през последния етап от пътуването — втори помощник на Кук) Чарлс Кларк беше обиколил земното кълбо с кораба на Байрон.
На „Индевър“ се оформи ядката на следващите експедиции на Кук. С тези експедиции свързаха имената си лейтенантите Гор и Кларк, под-щурманът Пикърсхил, мидшипманите Манли и Харви, подофицерите Теръл, Грей, Смит, Рамзи, Андерсън, матросите Даусън, Колет, Мара, Пековер, войникът от морската пехота Гибсън.
„Индевър“ представляваше плаваща обсерватория и плаваща научна колегия. Наблюденията на Венера трябваше да води младият астроном Чарлс Грин. Ботаническите изследвания пое шведът Даниел Соландър — ученик на великия Линей. „Колегията“ се оглавяваше от 25-годишния естественик Джоузеф Банкс.
Притежател на огромни имения, които му носели по 6000 фунта годишно, Банкс бил безкрайно любознателен и ерудиран човек, едновременно зоолог, ботаник, географ и етнограф. През време на плаването си с „Индевър“ той изразходва за различни изследвания 10 000 фунта. Сумата е внушителна, но не беше малка и свитата на Банкс. В нея влизаха естественикът Херман Спаринг, двамата художници Сидни Паркинсън и Александър Бюкъл, двама бели и двама черни слуги. Освен това Банкс водеше и две кучета.
От плаването Банкс се върна с огромен хербарий и различни сбирки. Пътуването в южните морета му донесе и не малка слава. През 1778 г. той бива избран за президент на Кралското дружество 8 8 Кралското дружество (Royal Society) е най-старото научно дружество на Великобритания (първоначално — „Лондонско кралско дружество за усъвършенствуване знанията за природата“, организирано през 1660 г.), водещ научен център, който изпълнява функциите на национална академия на науките. Членуването в Дружеството, най-почетно за всеки учен, е било по онова време достъпно само за хората, занимаващи се с „позитивните“ науки — физика, математика, астрономия, ботаника, зоология. През втората половина на XVII в. и през XVIII в. Кралското дружество е едно от най-значителните средища на изследователската мисъл в Европа (б. пр.)
и остава на този пост до самата си смърт през 1820 година.
В щата на експедицията влизаха също корабният лекар Уилям Мънкхаус и помощникът му Уилям Пери.
При тръгването екипажът на „Индевър“ наброяваше 98 души (корабен състав — 74 моряци, отред морска пехота — 12 щика, свръхщатен състав — учените и техните слуги — 12 души):
На 26 август 1768 г. „Индевър“ напусна Плимът. На път за Таити трябваше да заобиколят нос Хорн. След кратък престой в Мадейра на 13 ноември 1768 г. Кук доведе кораба си в Рио де Женейро, столицата на Бразилия, която по онова време бе португалска колония.
Вицекралят дон Антониу де Моура, граф Азамбужа, взе „Индевър“ за кораб на контрабандисти, а корабния екипаж — за банда разбойници. Такова мнение се обясняваше отчасти с това, че матросите на „Индевър“ не носеха униформа.
Читать дальше