Яков Свет - Джеймс Кук

През 1893 г. британският адмирал У. Уортън, който за пръв път издава дневниците от първото плаване на Кук, пише: „Всеки, който знае колко трудно е крайбрежното плаване, ще бъде смаян от точността, с която Кук е нанесъл контурите на Нова Зеландия. Не се е случвало друг път при първо изследване брегът да бъде нанесен на карта толкова прецизно.“

По такъв начин наполовина откритата от Тасман загадъчна земя, която мнозина от кабинетните мореплаватели смятат за неделима част от Южния континент, заема истинското си място на картата на света.

Тази земя, впримчена здраво в координатната мрежа, напомня по формата си Италия, но Италия, разкъсана на две от Куковия проток и с нос почти като на Калабрия, обърнат на север; Италия без алпийската дъга и Сицилия; Италия, преместена от 40 и 30° с.ш. на Северното полукълбо в същите ширини на Южното полукълбо. Дори по площ двата острова на Нова Зеландия са приблизително равни на апенинския си антипод.

Климатът в тази страна наподобява западноевропейския — лятото е доста хладно, а зимата топла. На Южния остров средните температури са дори над нулата, естествено, с изключение на Южните Алпи — планински масив на Южния остров с вечно заснежени поднебесни върхове.

Около петстотин години преди Кук в Нова Зеландия пристигнали смели хора. С бързите си канута те били напуснали страната Хаваика, разположена далеч на североизток от Нова Зеландия, може би на Дружествените острови, за да търсят нови земи.

От тропичните култури в прародината на маорите тук можели да виреят, и то само на Северния остров, ямсът, бататите и тарото.

На Южния остров, където тези култури не можели да се отглеждат поради студения климат, преселниците се прехранвали с лов и риболов.

Навсякъде — и на север, и на юг — пришълците от страната Хаваика водели тежка борба за съществуване. Те говорели език, който добре разбирал раиатеецът Тупиа; те запазили обичаите на прародината си, но загубили простодушното безгрижие на далечните си предци.

В битката за „батата насъщен“ се оформили чертите на маорския характер — суров и войнствен — и бил създаден своеобразен кодекс на честта.

По времето на Кук на двата острова живеят повече от двеста хиляди маори. Племената (повече от сто) водят началото си от екипажите на различните лодки, пристигнали на времето си от страната Хаваика. Всяка такава група се нарича вака (лодка) и сред членовете й от поколение на поколение се поверяват древни предания.

Между племената на двата острова през цялото време се водят кръвопролитни войни, поради което маорите живеят в укрепени селища („па“) и никога не се делят от оръжието си — бойни секири от нефрит и обсидиан, копия и боздугани.

В изработването на канута маорите са не по-малко майстори от таитяните. Те Ронга Хироа в книгата си „Мореплавателите от изгрев слънце“ описва вдъхновено начините за създаването на тези здрави и сигурни лодки. Справедливо ги оцени и командирът на „Индевър“, който основно се запозна с бита, нравите и материалната култура на новозеландците.

Към края на март 1770 г. „Индевър“ направи престой в протока, който разделя на две части Нова Зеландия. Този широк проток между двата острова бе наречен в чест на командира на „Индевър“ Куков проток.

В Куковия проток, на северния бряг от Южния остров експедицията изследва един голям залив, който получи името на кралица Шарлота. Тука Кук си хареса за пристанище удобното заливче Шип Ков, което по-късно неведнъж посещават корабите на неговите експедиции.

Програмата за изследвания, набелязана в поверителната инструкция, бе изпълнена и Кук можеше с леко сърце да се върне в Англия. Но на съвета, свикан на 31 март 1770 г., той отхвърли варианта за маршрут покрай нос Хорн, тъй като всеки момент трябваше да настъпи зимата.

Кук набеляза друг път: Нова Зеландия — нос Добра Надежда — Англия, но при това предложи до нос Добра Надежда да се плава по непреминат от други маршрут — най-напред в западна посока да се стигне до непознатия дотогава източен бряг на Нова Холандия; покрай него — на север, а след това, като се заобиколи Нова Холандия, през Батавия (Джакарта) по посока на най-южния край на Африка.

Това бе изключително труден маршрут — трябваше да се плава покрай неизследван бряг и да се обикаля откъм изток може би не само Нова Холандия, но и Нова Гвинея; изглежда, Кук не е бил сигурен, че между тях съществува проток.

Предложението на Кук бе прието. На 1 август Кук мина покрай нос Феруел — северозападния край на Южния остров — и пое на запад.