Яков Свет - Джеймс Кук

През 1764 г. в Мадрас Далримпъл намира в книжата на един английски моряк, често посещавал столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за откритието на Торес.

През 1767 г. Далримпъл обнародва брошура, в която се съдържат сведения за плаването на Торес и карта на протока между Нова Холандия и Нова Гвинея, открит от този мореплавател. Твърде възможно е, тази брошура да е притежавал Банкс. Така или иначе, Кук не предявява никакви претенции за първооткривателство на този проток. Той само отбелязва, че е успял да „изясни съмнителния въпрос“. Бугенвил не бе открил Торесовия проток и без „парафа“ на Кук в Европа едва ли биха повярвали на съобщението на Далримпъл.

Между другото Кук с пълно основание забелязва, че австралийските аборигени ни най-малко не приличат на жителите на Нова Гвинея.

На 22 август 1770 г. Кук дебаркира на малко островче в Торесовия проток и въведе във владението на британската корона цялото източно крайбрежие на Нова Холандия, което нарече Нови Южен Уелс. Островчето, където бе извършен тържественият акт, получи названието Остров на владението.

Кук се насочи към Ява и на 23 октомври връчи на капитана на един холандски кораб, който заминаваше за Европа, писмо до секретаря на Адмиралтейството Стивънс.

Кук му писа, че пътуването е всъщност завършено. Отбеляза, че през време на плаването нито един човек не е загинал от скорбут, похвали екипажа на „Индевър“. „Мога да кажа — пише Кук, — че матросите и офицерите минаха през всички премеждия и изпитания с бодрост и умение.“ Но се упреква, че „претърпял неуспех в опитите да открие Южния континент (който, впрочем, едва ли съществува)“.

Но най-големите беди връхлетяха върху екипажа след като писмото бе заминало за Англия.

В Батавия, столицата на Нидерландска Индия, и на корабната стоянка до островчето Прин-сън (Панаитан) екипажът на „Индевър“ бе сполетян от тежка тропическа треска. Смъртта по-коси безпощадно мнозина от участниците в експедицията. Починаха Тупна и слугата му Тарето, лейтенант Хикс, астрономът Грин, лекарят Мънкхауз, щурманът Молине, художникът Паркин-сън. През време на прехода от Батавия до Кейптуан само за една седмица (от 25 до 31 януари 1771 г.) умряха 31 човека.

На 13 юли 1771 г. „Индевър“ пристигна в английското пристанище Даунс. Плаването, продължило две години десет месеца и седемнадесет дни, завърши.

Но съвсем не беше завършена онази наистина грандиозна програма, която Кук си набеляза веднага след като се бе върнал в родината.

„Като преминавам към въпроса за откритията — пише той в допълнението към дневника си от първото плаване, — бих искал да изкажа гледището си, като се надявам, че в бъдеще няма да пренебрегнат мнението ми. При плаванията, които се правят с оглед на открития в южните морета, най-добре е да се следва курсът към Нова Зеландия от първа стоянка нос Добра Надежда, където може да се попълнят запасите. Трябва да се насочите южно от Нова Холандия, след това през протока на Кралица Шарлота, където може да се запасите с вода и гориво, като се вземат мерки да излезете от протока на Кралица Шарлота към края на септември или в началото на октомври, но не по-късно, тъй като в такъв случай ще разполагате с цялото лято. След като минете през протока, където обикновено духат западни ветрове, вървете в най-големите ширини, които сметнете за възможни. Ако не откриете земи, ще имате време до края на лятото да заобиколите нос Хорн. Ако не откриете континент и си поставите други цели, вървете в северна посока. Тогава, след като посетите откритите вече острови, ще можете да използувате пасатите, за да се движите на запад и търсите островите, за които бе споменато по-горе, като по такъв начин завършите откритията в южните морета.“

Интересно е, че за постиженията си Кук говори твърде сдържано. „Не направих — пише той на 17 август 1771 г. до Джон Уокър — нито едно велико откритие.“

Кук явно подценява собствените си открития. Те са наистина велики и, което е по-важно, като ги прави, Кук прокарва нови, неизвестни в миналото пътища в южните морета.

Освен това научният свят е смаян от ботаническите и зоологическите открития на Банкс и Соландър. За пръв път по хербария, събран от тях, ботаниците се запознават с ендемични, т. е. присъщи само на една определена местност, видове таитянска, новозеландска и новохоландска флора.

Зоолозите се радват на първите научни описания на животни, риби и птици от островите на южните морета, на Нова Зеландия и петия континент. Освен тези описания Банкс донася в Англия хиляда и петстотин рисунки на невиждани растения и животни. Направил ги е художникът Сидни Паркинсън, починал по време на плаването.