В експедицията непременно иска да участвува и Банкс. Но той настоява с него да тръгнат един художник, трима чертожника, двама секретари, двама музиканти и девет слуги. За да се настани тази почти кралска свита, на кораба бива издигната надстройка, която го лишава от устойчивост, — при първата буря той би се обърнал с дъното нагоре.
Кук се ужасява от тази приумица, а в Адмиралтейството в края на краищата се отказват от кандидатурата на Банкс и нареждат да се махне опасната надстройка.
На мястото на Банкс твърде сполучливо са поканени да участвуват двама естественици германци — Йохан Форстер, потомък на преселник от Шотландия, и неговият син Георг, който през 1771 г. навърши 17 години.
Георг Форстер, по-късно един от най-изтъкнатите европейски естественици, известно време учил в санктпетербургска гимназия (семейството Форстер е живяло няколко години в Русия).
В плаването вземат участие астрономите Уилям Уолс и Уилям Бейли, които разполагат с хронометри, изработени от прочутите майстори Кендала и Арнолд. С тези хронометри може доста точно да се определи в морето географската дължина. Художник на експедицията е великолепният пейзажист Уилям Ходжс.
В Кейптаун към експедицията е зачислен и шведският ботаник Андре Спарман.
В експедицията се наброяват и десетина мидшипмани, от които този път има повече полза, отколкото от безделниците, взели участие в първото плаване. Четиринадесетгодишният мидшипман Джон Елиът става автор на интересни записки за плаването, а колегата му Джеймс Барни през време на пътешествието заема офицерска длъжност и по-късно, в зряла възраст, стига до чин адмирал. Петнадесетгодишният мидшипман Джордж Ванкувър е участник и в третото плаване на Кук, а през 90-те години на XVIII в. оглавява експедиция, която извършва огромна работа по картографирането на западните брегове на Северна Америка. 14 14 Интересна подробност: репутацията на Кук е толкова висока, че въпреки всички правила от мидшипманите само в неговата експедиция не се иска да полагат изпит за чин лейтенант.
По брой на участниците втората експедиция е двойно по-голяма от първата. На „Резолюшън“ има 137, а на „Адвенчър“ 91 човека. 15 15 Цифрите са условни. През време на подготовката на експедицията съставът на екипажа постоянно се мени.
Маршрутът на експедицията е набелязан от Кук. Някои съображения по този повод той изказва, както вече се спомена, в края на дневника си от първото плаване.
През февруари на 1772 г. Кук представя на Адмиралтейството докладна записка, в която определя програмата на новото си плаване.
Ето тази програма: „За някои съображения, засягащи откритията, които трябва да се направят в Южния океан, и за маршрутите, които трябва да следват корабите през време на плаването, замислено за тези открития.
Установено бе, че никаква що-годе обширна земя северно от 40° южна ширина няма; северно от споменатия паралел Южният океан е достатъчно изследван, ако не се смята участъкът около 140° з.д.
Следователно, за да се направят нови открития, мореплавателят трябва да обиколи земното кълбо в големите географски ширини и да се движи с курс на изток, като се има пред вид, че там винаги духат западни ветрове. Трябва да се има пред вид, че зимата е най-неподходящото годишно време за плаване в големите географски ширини; затова корабите трябва да напуснат нос Добра Надежда в края на септември или началото на октомври; тогава цялото лято ще може да се използува за стигане до Нова Зеландия в пояса между 45 и 60° ю.ш. или дори по на юг, ако времето се окаже благоприятно. Ако по този маршрут не бъдат открити нови земи, корабите трябва, след като влязат в новозеландски води, да пуснат котва до бреговете на Нова Зеландия.
От Нова Зеландия по същия начин (т. е. в големите географски ширини) корабите трябва да се движат по посока на нос Хорн. Но това може да се изпълни само след като мине зимата, а за през зимата е целесъобразно да се търси подслон в по-гостоприемни ширини.
Най-удобно е да се направи престой в Таити, като зимните месеци се прекарат там и в близките до Таити води. А след това, като продължи плаването на юг, да се стигне до нос Хорн и да се проучат тамошните води, след което да се тръгне по посока на нос Добра Надежда.“
Таити и Нова Зеландия трябвало, според Кук, да се изберат за бъдещите зимувания.
Към записката си Кук прилага карта и на нея с жълта линия означава „маршрута, който, както смятам — пише той, — трябва да следват корабите, ако се изхожда от предположението, че по него няма да срещнем земя; ако ли срещнем, курсът може да бъде изменен с оглед на контурите й, но общата посока на маршрута трябва да се запази, иначе значителна част от Южния океан ще остане неизследвана“.
Читать дальше