Яков Свет - Джеймс Кук

„Жълтият маршрут“ минаваше през 50-60° ю.ш.

Това бе един „дързък“ маршрут — та нали до 1772 г. нито един мореплавател в Южното полукълбо не бе прониквал във водите на шейсетте градуса. Наистина доста далеч на юг се спускат европейски кораби в района на нос Хорн, но никой не стига до 60° ю.ш. И освен това до 1772 г. моряците пресичат океана в Южното полукълбо, като използуват източните ветрове на тропичния пояс и никой освен Тасман не бе преодолявал „морската целина“ в пояса на западните ветрове на големите географски ширини. 16 16 Постоянните западни ветрове в Индийския океан обхващат 30, 40, 50 и 60° ю.ш. В началото на XVII в. холандците се убеждават, че от нос Добра Надежда към Ява, Китай и Япония по-изгодно е да се плава по паралела 30° ю.ш. до западния бряг на Нова Холандия, а след това да се продължава на североизток до Малайския архипелаг.

На 25 юни 1772 г. лордовете на Адмиралтейството заверяват с подписите си инструкцията, естествено поверителна, за командира на новата експедиция.

Лордовете се опират на предложенията на Кук (в мнението му сега се вслушват особи с адмиралски чин), но подчертават, че трябва на всяка цена да се намери Южният континент. На Кук се препоръчва да предприеме в южната част на Атлантика издирването на земята, открита през 1739 г. от французина Буве някъде около 54° ю.ш.

По такъв начин в Индийския океан моряците използуват западните ветрове.

И само Тасман се бе осмелил през 1642 г. да пресече Индийския океан в ивицата на 40° ю.ш.

Кабинетните географи смятали тази земя за издадена напред част на Южния континент. 17 17 Тази земя, търсена много време, бе намерена едва през 1825 година. Това бе малко островче, чиито координати били означени неточно от Буве.

Инструкцията изисква от Кук да въвежда във владение на британската корона всички новооткрити земи.

Кук взема големи количества противоскорбутни продукти и напитки — кисело зеле, бульонни таблетки от прясно месо, ревен, лимонов сок, сгъстена бирена слад, желе от моркови, горчица.

На 13 юли двата кораба отплуваха от Плимът. На 30 октомври „Резолюшън“ и „Адвенчър“ пристигнаха в Кейптаун.

Тука Кук научи, че скоро французите били открили в Индийския океан някаква земя на 48° ю.ш. и че друга френска експедиция тръгнала към Хаити. Ставаше дума сигурно за острова, открит на 49° ю.ш. от Ив Жозеф Кергелен, и за експедицията на Никола Марион-Дюфрен.

По-късно се разбра, че нито Кергелен, нито Марион-Дюфрен, нито третият френски мореплавател Жан-Франсоа Сюрвил не бяха извършили някакви що-годе важни открития.

След като излезе на 23 ноември 1772 г. от пристанището на Кейптаун, месец и половина Кук напразно търси откритата от Буве земя.

В началото на януари 1773 г. Кук взе курс към юг. На 17 януари същата година корабите му за пръв път в историята на мореплаването преминаха през Южната полярна окръжност само на стотина мили от Земята на Кралица Мод в Антарктида.

Следващият ден — 18 януари 1773 г. — бе крайно тежък за Кук. „След пладне — писа той — задуха много силен вятър при ясно време. В 4 часа от марса видяхме 38 ледени острова, наредени в дъга от SE (югоизток) до W (запад), а наскоро в същата посока забелязахме ледено поле или полярен лед, а около кораба имаше толкоз плаващи парчета лед, че бяхме принудени да лавираме между тях; броят им бързо се увеличаваше и в 6 ч. и 45 мин., на 67°46′ ю.ш. се разбра, че ледовете са толкова плътни и сбити, че по-нататъшното движение е невъзможно, поради което се наложи да завием и тръгнем встрани от тях. От марса южно не виждах нищо освен ледове по цялото пространство от Е (изток) до WSW (запад-югозапад) и не се забелязваше никакъв проход. Това огромно поле се състоеше от най-различни по характер ледове — високи хълмове или острови, малки късове, тясно притиснати един до друг, и онези ледове, които гренландците наричат ледено поле. Такова именно поле с такива размери, че не му се виждаше краят, лежеше пред нас в SE посока; то се издигаше над водата поне с 16–18 фута и на човек му се струваше, че е навсякъде еднакво дебело. Тук видяхме много китове, които се гмуркаха близо до ледовете.

Съвсем не смятах, че ще е безопасно за корабите и благоразумно от моя страна да упорствувам в по-нататъшното предвижване в южна посока, тъй като вече бе минала по-голямата част от лятото. Пък дори и да се предположи, че такова предвижване е възможно (което е обаче твърде съмнително), твърде много време би отнело заобикалянето на тези ледове. Затова реших да започна търсенето на земята, скоро открита от французите; и тъй като вятърът духаше от SE (югоизток), така или иначе трябваше да се върна на N (север).“