Яков Свет - Джеймс Кук

Известният литератор Джеймс Бозуел, след като се запознава с Кук, го характеризира по следния начин: „Той е прям, здравомислещ човек в съжденията си…, точен като везните на държавната монетарница, с които се теглят (златните) гинеи“.

Междувременно в Лондон още от август 1775 г. започват да се разпространяват слухове за нова експедиция в Тихия океан. Разправят, че „Резолюшън“ ще тръгне на далечно плаване, за да върне Омаи, когото капитан Фюрно бе довел в Англия, на вечнопролетните Дружествени острови.

Слуховете не са съвсем лишени от основание. Готви се нова експедиция, но основната й цел не е свързана със съдбата на Оман.

Този път става дума за северната част на Тихия океан и търсенето на проход от него към Атлантика. В Адмиралтейството отлично съзнават значението на морските пътища, които водят до пристанищата на Китай, Корея и Япония. Но в още по-голяма степен в Лондон се интересуват от морета и земи, разположени на границата между Азия и Америка.

В Англия значително безпокойство предизвикват руските открития в този район. Тревога предизвиква пробуждането на Испания от вековния й сън. В началото и средата на 70-те години от XVIII в. в Мадрид е проявен голям интерес към северозападните брегове на Северна Америка.

Новата тихоокеанска експедиция има за цел да изпревари руските и испанските съперници в северозападната част на Северна Америка. В задачите й влиза също така намирането на Северозападния проход, който английските мореплаватели упорито търсели от края на XV век.

През 1773 г. „кабинетният“ полярник Дейнс Барингтън предлага един проект за специална експедиция в северната част на Тихия океан.

През февруари 1774 г. Кралското дружество се обръща към британското Адмиралтейство с писмо, в съставянето на което твърде активно участие взема Барингтън.

Съгласно мнението на Кралското дружество, един или няколко кораба трябва да отплават най-напред за Кантон, където да създадат основна база за снабдяване на експедицията, а след това да се насочат към западния бряг на Северна Америка, за да търсят протока, свързващ Тихия и Атлантическия океан. Освен това, се казва в писмото, пътьом може да се предприемат изследвания на някои страни от Североизточна Азия, по-специално Корея и Камчатка.

Барингтън развива бурна дейност в Адмиралтейството и в парламентарните кръгове.

През 1775 г. парламентът приема законопроект за откриване на проход, който се препоръчва да бъде търсен северно от 52° с.ш. Още преди тази акция лорд Сандуич уверява Кралското дружество в готовността си да подпомогне организирането на съответната експедиция. Отбелязва обаче, че подготовката за нея може да започне едва след като Кук се върне в Англия.

Ако първата и втората експедиция на Кук се изпращат за изследване на неизвестни или недостатъчно изследвани морета и земи, новата експедиция ще се насочи към брегове, открити от руски мореплаватели и нанесени на руски карти.

Протокът между Азия и Америка още през 1648 г. бил преминат от Семьон Дежньов и Фьодор Попов. През 1728 г. протокът бил посетен и от Витус Беринг в хода на оглавяваната от него Първа камчатска експедиция.

През 1732 г. щурманът Иван Фьодоров и геодезистът Михаил Гвоздев открили северозападния край на Северна Америка.

През 1741 г. Витус Беринг, ръководител на Втората камчатска експедиция, с пакетбота „Св. Петър“ и капитан Алексей Чириков с пакетбота „Св. Павел“ от току-що основаното в Камчатка Петропавловско пристанище се насочили към непознатите в миналото брегове на Северна Америка.

Тази експедиция открила цялото южно крайбрежие на залива Аляска и някои острови от Алеутския архипелаг.

През 1743–1773 г. Руски ловци на морски животни при ловуване открили цялата Алеутска островна дъга. През тези тридесет години Алеутските о-ви били посетени от най-малко петдесет и пет експедиции, изпращани от търговци от различни градове на Европейска Русия и Сибир, а някои от руските мореходци стигали и до края на наподобяващия сабя п-в Аляска.

През 1768–1769 г. капитаните П. Креницин и М. Левашов изследвали тази част от полуострова и източните острови на Алеутската верига.

Нагледна представа за мащабите на руските открития, извършени до средата на 70-те години от XVIII в., дава приложената схема.

Материалите от руските експедиции са строго поверителни, обаче „изтичането“ на неподлежащи на разгласяване сведения е твърде значително. Само един французин — Жозеф Делил, член на Руската академия на науките, през 20-40-те години на XVIII в. препраща в Париж стотици руски карти.