Фредерик Пол - Певците на времето

Сорк замислено повъртя из ръцете си кутийката със записи.

— Само да можех да разбера за какво говорят в тия лекции! — въздъхна той. — Мислиш ли, че бих могъл да помоля някой от Костенурките да ми помогне да проумея тази квантово-механична теория?

Тя го погледна смаяно:

— Ти луд ли си? Забрави ли какво стана миналия път?

— Не съм, разбира се — отвърна рязко той, раздразнен от спомена. — Малкия едва не припадна. Каза, че да се прослушват подобни богохулни „песни“ било признак на неблагонадеждност, и ме заплаши, че ще ме докладва, ако не престана. Защо според теб ги наричат „песни“? И защо „богохулни“?

— Какво значение има? Да не би да искаш да те изхвърлят от резервата?

— Не, но…

— Но тъкмо това ще стане. Знаеш много добре! Костенурките мразят нашата наука. Почти съм сигурна, че затвориха университета ми тъкмо защото някои от професорите по физика продължаваха да преподават квантова механика. От тяхна гледна точка това е богохулство — в божествените откровения на Първата Майка нищо не се споменава за квантовата механика. Тази ерес ги разстройва, Сорк. Мисля, че биха унищожили записите, ако можеха да измислят как по законен начин да сложат ръка върху тях.

— Не им позволявай, Сю-линг!

— Няма, разбира се — обеща тя. — Но ти трябва да внимаваш! Знаеш какво те очаква, ако оскърбиш религията им. Изчезваш оттук на минутата! И вече няма да бъдеш „меми“…

— Че какво като не съм?

Тя млъкна и прехапа устни. Понякога този мъж я вбесяваше. После се овладя и каза:

— Бъди разумен. Какво друго ти остава? Да не би да си мислиш, че извън зоната ще можеш да си намериш подходяща работа? Ще станеш един скапан фермер, Сорк. — Тя майчински поклати глава. — Не, остани тук, дръж си устата затворена, не позволявай да те изхвърлят от цивилизацията само заради глупавото ти любопитство!

Той я погледна предизвикателно.

— Ако ме изхвърлят, ще ти липсвам ли?

— Разбира се! — отвърна тя, събрала цялото си търпение.

— Много ли? — настоя Сорк.

— Толкова, колкото би ми липсвал и Кайри — увери го тя.

Той реши да не настоява повече. Не това му се искаше да чуе, но такъв бе дежурният й отговор. Сорк Куинтеро обичаше брат си Кайри, въпреки че бяха толкова различни. Но понякога му се щеше Кайри да е през девет планини далеч. И така бе, откакто Сю-линг Куонг се появи на сцената.

Тя го наблюдаваше.

— О, Сорк! — въздъхна Сю-линг. — Извинявай. Знам, че създавам проблеми между теб и Кайри.

— Нямаше да има никакви проблеми, ако просто си беше избрала един от нас и престанеш да спиш с другия — грубо отвърна той.

В един момент гневът й щеше да избухне с цялата си сила. Що за самовлюбени, егоистични прасета са мъжете?! Тя наистина обичаше и двамата близнаци и естествено, вършеше всичко онова, което се върши, когато си влюбен в някого. Но откъде накъде всеки от тях живееше с чувството, че трябва да я притежава?

Но чувството й за хумор надделя. Тя се засмя.

— Би могло да бъде и по-лошо. Погледни на нещата откъм светлата им страна, Сорк, миличък. Вие сте само двама, а има толкова много жени — тъй че радвайте се на късмета си! — Той я гледаше втренчено. — Искам да кажа — продължи тя, питайки се дали чувството за хумор на Сорк откликва на нейното, — би ли ти харесвало да си Костенурка — цяла раса от мъже и само една Майка в цялата вселена?

Сорк й хвърли изпълнен с гняв поглед.

— Шегите не помагат — каза той.

— Но аз само…

— Знам, Сю-линг. — Той замислено поклати глава. — Иска ми се да заминем някъде, само ние двамата.

— Къде например? — благоразумно запита тя.

— Където и да е! Само да се махнем оттук! Стига сме се трепали за тия Костенурки! Това не е живот!

Сю-линг напрегнатото изучаваше, чудейки се как да укроти този внезапен изблик на чувства.

— Но, Сорк, миличък — изрече предпазливо тя, — не ни е толкова зле тук. Помисли си само колко много са направили за нас Костенурките. — Тя посочи натоварените с метални отпадъци влакове. — Погледни само всичките тези ръждясали бойни машини. Не е ли чудесно, че Костенурките ни отървават от тях? Те не са ни нужни, тъй като вече не водим войни. Костенурките се погрижиха да бъде така! Повече никакви терористи, престъпления, наркотици — сделката ни с тях е изгодна, Сорк!

Сорк я изгледа свирепо.

— Фауст! — процеди през зъби той. — И като забеляза недоумението й, добави: — Не си ли чувала за Фауст? На един от записите, които слушах преди да се заема с научните лекции, се говореше за него. Този Фауст сключил подобна сделка с дявола, и тя му струвала душата. Не, Сю-линг, сделката не е изгодна.