Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

— За Мори Фрай — обяви той, — нашия най-любим конструктор, от когото сме много доволни.

Мори пи. Прекара го много лесно. От години той добросъвестно използваше дажбите си за спиртни напитки, но никога не бе излизал извън минимума, тъй че макар алкохолът да не беше за него нещо ново, тази една-единствена чаша веднага го загря. Загря устата му, гърлото му, дълбините на гърдите му и застана като огнена буца във вътрешностите му. Хауланд, който се стараеше да бъде внимателен, похвали глупаво Мори за проекта и му наля отново. Мори не възрази нищо.

Хауланд пресуши чашата си.

— Може би се учудваш — каза той сухо — защо съм толкова доволен от теб, Мори Фрай. Ще ти го кажа.

Мори се ухили.

— Моля те, кажи ми.

Хауланд кимна.

— Ще ти кажа. Защото съм доволен от света, Мори. Снощи жена ми ме напусна.

Мори бе потресен така, както само младоженец можеше да бъде потресен от новината за рухване на брак.

— Много лошо… тоест, истина ли е?

— Да, заряза леглата ми, трапезата ми и пет робота и съм щастлив, че си отиде. — Наля отново за двамата. — Ех, тия жени! Не може да се живее нито с тях, нито без тях. Първо въздишаш, пъхтиш, тичаш подире им… обичаш ли поезията? — попита той внезапно.

Мори отговори предпазливо:

— Отчасти.

Хауланд задекламира:

— „Докога, о, моя любов, ще гледам таз стена между наште градини — твойта с рози, мойта с лилии омайни.“ Харесва ли ти? Написах го за Джослин — жена ми — при първата ни среща.

— Хубаво е — каза Мори.

— Два дена не искаше да ми говори. — Хауланд пресуши чашата си. — Много упорито момиче. Но я гонех като тигър. И после я улових. Уф!

Мори отпи голяма глътка от чашата си.

— Защо „уф“? — попита той.

— Ей така, уф — Хауланд насочи пръст към Мори. — Уф, и това е. Оженихме се, заведох я в бърлогата, където живеех, и уф, роди ни се дете, и уф, имах си една малка неприятност с Продоволствената комисия — нищо сериозно, разбира се, но стана спречкване… и уф, почнахме да се караме.

— Карахме се за всичко — обясни той. — Започва да ми мърмори нещо, и, естествено, аз отговоря едно или друго, и бум, избухваме. Бюджет, бюджет и все бюджет; да умра, ако чуя още веднъж думата „бюджет“. Мори, ти си женен мъж; знаеш какво е. Кажи ми истината, не беше ли готов да излезеш от кожата си първия път, когато улови жена си да те мами с бюджета?

— Да ме мами с бюджета ли? — Мори беше потресен. — Как така да ме мами?

— Е, има много начини. Да прави порциите ти по-големи от своите. Да измъква повече ризи за теб от дажбата си за облекло. Ясно ти е, нали?

— Не ми е ясно, дявол да го вземе! — крясна Мори. — Чери не е способна на токова нещо!

Хауланд го гледа тъпо една дълга секунда.

— Разбира се, че не е способна — каза той най-после. — Хайде да изпием по още една.

Наежен, Мори подаде чашата си. Чери не беше от момичетата, които мамят . Разбира се, че не беше. Мило, любящо момиче като нея — хубаво момиче, от добро семейство — не би знаело как да започне.

Хауланд говореше някак напевно:

— Няма да има вече бюджет. Няма да има вече караници. Няма да има вече „Татко никога не се е отнасял така с мен“. Няма да има вече мърморене. Няма да има вече допълнителни дажби за домашни нужди. Няма да има вече… Мори, какво ще кажеш да излезем и да обърнем още по няколко чаши? Познавам едно заведения, където…

— Съжалявам, Хауланд — рече Мори. — Знаеш, че трябва да се върна в канцеларията си.

Хауланд прихна да се смее. Протегна ръчния си часовник. Когато Мори се наведе над него, олюлявайки се леко, той със звън отбеляза часа. Оставаха само няколко минути до затварянето на кантората и приключването на този работен ден.

— Ох — изпъшка Мори. — Не съм усетил… Е, както и да е, Хауланд, благодаря ти, но не мога. Жена ми ще ме чака.

— Положително ще те чака — подхили се Хауланд. — Няма да я хванеш да яде тази вечер твоите и нейните дажби.

Мори произнесе рязко:

— Хауланд!

— О, извинявай, извинявай — махна с ръка Хауланд. — Не исках да кажа нищо лошо за твоята жена, разбира се. Изглежда, че Джослин ме е настроила против жените. Но, честна дума, Мори, заведението ще ти се понрави. Казва се „Чичо Пиготи“ и се намира в Стария град. Големи екземпляри се навъртат там. Ще ти харесат. Две вечери миналата седмица те… предполагам, че разбираш, Мори. Аз не ходя там толкова често, но случайно се отбих и…

Мори го прекъсна рязко.

— Благодаря ти, Хауланд. Трябва да се прибирам вкъщи. Жената ме чака. Предложението ти е много любезно. Лека нощ. Ще се видим пак.