Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

Излезе, на прага се обърна да се поклони учтиво, а когато се завъртя обратно, блъсна лицето си в страничната дъска на вратата. Кожата му изтръпна приятно и чак когато видя Хенри, който му бъбреше съчувствено, усети, че отстрани по лицето му се стича тънка струйка кръв.

— Обикновена плътска рана — произнесе той с достойнство. — Няма нищо, което да ти причини ни най-малко бешпо… безпокойство, Хенри. А сега те моля да махнеш безобразната си физиономия. Искам да размисля.

И през целия път до дома си спа в колата.

Беше по-лошо от махмурлук. По-правилно би било да се нарече „маймунджилък“. Изпил си няколко чаши; започнал си да изтрезняваш, след като си поспал малко. После искат от теб да се събудиш и да функционираш. Последвалото състояние притежава най-лошите черти на махмурлука и на опиването; главата ти бучи, а в устата усещаш вкус като пода на меча дупка, но ни най-малко не си изтрезнял.

Има само един лек. Мори каза хрипливо:

— Хайде да обърнем по един коктейл, мила.

Чери се зарадва, че ще пие коктейл с него преди вечеря. Чери, мислеше си Мори с нежност, е чудесна, чудесна, чудесна…

Усети, че кимна в такт с мислите си, и се стресна от това движение.

Чери притича до него и докосна слепоочията му.

— Боли ли те, мили? — попита тя загрижено. — Имам предвид страната, която си блъснал във вратата.

Мори я изгледа втренчено, ала изражението й беше прямо и любящо. Той каза храбро:

— Само мъничко. Всъщност нищо ми няма.

Икономът донесе коктейлите и се оттегли. Чери вдигна чашата си. Мори също вдигна своята, помириса напитката и едва не я изпусна. Стегна здраво разбърканите си вътрешности и се насили да я преглътне.

Учуди се, но беше доволен; питието се задържа. След миг странното явление на затопляне започна да се повтаря. Изгълта останалата напитка и протегна чашата си да бъде напълнена отново. Дори се опита да се усмихне. Колкото и да е странно, лицето му не промени изражението си.

Още една чаша и Мори се почувствува щастлив и отморен, но съвсем не и пиян. Влязоха да вечерят в отлично настроение. Бъбриха весело помежду си, а също и с Хенри, и Мори намери време дори да изпита сантиментално съжаление към клетия Хауланд, който не можеше да оправи брака си, когато бракът явно беше такава лесна връзка, толкова благотворна и за двете страни, толкова топла и успокояваща…

Изведнъж се сепна и попита:

— Какво?

Чери повтори:

— Това беше най-хитрото предложение, което съм чувала досега. Такъв смешен човечец, мили. Страшно нервен , ако ме разбираш. Непрекъснато гледаше вратата, като че очакваше някого, но, разбира се, това беше глупаво. Никой от приятелите му не би дошъл в нашата къща да го види.

Мори каза напрегнато:

— Чери, моля те! Какво говореше за продоволствените купони?

— Но нали ти казах, мили! Беше точно след като излезе сутринта. Този смешен човечец дойде до вратата; икономът доложи, че не искал да каже името си. Все пак поговорих с него. Помислих, че е някакъв съсед, а, разбира се, никога не бих се държала грубо със съсед, отбил се у нас, дори и кварталът да е…

— Продоволствените купони! — молеше Мори. — Не чух ли от теб, че пласирал фалшиви продоволствени купони?

Чери отвърна неуверено:

— Е, предполагам, че донякъде бяха фалшиви. Както ми обясни, не били редовни и официални. Но предлагаше четири срещу един, мили — четири от купоните си срещу един от нашите. Та просто извадих домакинската ни книжка, отлепих с пара купони за две седмици и…

— Колко? — изрева Мори.

Чери замига.

— Нормата за около… около две седмици — каза тя плахо. — Лошо ли съм постъпила, мили?

Мори затвори очи, замаян.

— Купони за две седмици — повтори той. — Четири срещу един… не си получила дори колкото се полага.

— Отде да зная? — проплака Чери. — Никога не ми се е случвало такова нещо, когато си бях вкъщи! Продоволствените размирици, бордеите и всички тия ужасни работи и мръсни, отвратителни човечета никога не са стигали до вратата ни!

Мори я гледаше тъпо. Тя пак плачеше, но това не проникваше през закалената броня, която внезапно бе обвила сърцето му.

Хенри издаде нерешителен звук, който у човек би бил подготвително прокашляне, но Мори го смрази с поглед, хвърлен с бялото на очите.

Мори произнесе с унил, монотонен глас, който едва ли можеше да заглуши риданията на Чери:

— Позволи ми да ти обясня точно какво си направила. Да предположим в най-добрия случай, че купоните, които си взела, са поне обикновен фалшификат и не са толкова лоши, че да ги изхвърлим, преди да ни хванат, че ги притежаваме. В такъв случай ще разполагаме с двумесечен запас от фалшиви купони. В случай че не ти е известно, знай, че тези продоволствени книжки не са чисто и просто за украшение. Те трябва да се представят всеки месец, за да докажем, че сме използвали консумативната си норма за месеца.