Емил Зола - Терез Ракен

И във въдворилото се тягостно мълчание двамата убийци продължиха безмълвния си разговор за жертвата. Струваше им се, че погледите им проникват в плътта им и дълбаят в душата им ясни и силни фрази. От време на време им се струваше, че чуват гласовете си. Сетивата им ги лъжеха, зрението им като че ли се превръщаше в слух, странен и деликатен; четяха така ясно мислите по лицата си, че те добиваха странен звук, толкова силен, че ги разтърсваше цели. Не биха се разбрали по-добре, ако се провикнеха с пронизителен глас: „Ние убихме Камий и трупът му е тук, проснат между нас, смразяващ кръвта ни.“ А страшните признания продължаваха да се редуват все по-видими и по-звучни в спокойния и влажен въздух на стаята.

Лоран и Терез бяха започнали безмълвния разказ от деня на първата среща в магазина. После спомените се занизаха един след друг; те си довериха часовете на наслада, миговете на колебание и гняв, страшната сцена на убийството. Тогава стиснаха устни и престанаха да говорят от страх да не споменат името на Камий. И мислите им неспирно ги бяха водили сред ужасите и трепетното очакване, последвало убийството. Така дойдоха до спомена за трупа на удавника, проснат върху каменния одър в моргата. С един само поглед Лоран разказа на Терез какъв ужас е преживял, а Терез, стигнала до крайност, принудена като че ли от желязна ръка да разтвори устни, продължи внезапно разговора на глас.

— Видя ли го в моргата? — запита тя Лоран, без да назове по име Камий.

Лоран сякаш очакваше този въпрос. Четеше го по бледото лице на младата жена.

— Да — отговори той със сподавен глас.

Убийците потръпнаха. Приближиха се до огъня; протегнаха ръце към пламъка, като че леден вятър бе повял внезапно в топлата стая. Помълчаха за малко свити, прегърбени. После Терез заговори с глух глас:

— Как изглеждаше? Дали е страдал много?

Лоран не можа да й отговори. Той замахна ужасено, сякаш за да прогони отвратителното видение. После стана, отиде до леглото и рязко се върна при Терез, разтворил обятия.

— Целуни ме — каза той, като протегна шия.

Терез беше станала бяла като нощницата си; тя се полуизвърна, облакътена на мрамора на камината. Погледна врата на Лоран. Забеляза розовото петно върху бялата кожа, преливащата кръв, която се изкачваше към главата му, го увеличи и то стана яркочервено.

— Целуни ме, целуни ме! — повтаряше Лоран с пламнало лице и шия.

Младата жена отметна още повече глава, за да избегне целувката и докосвайки с пръст белега, запита мъжа си:

— Какво имаш тук? Никога не съм виждала тази рана.

На Лоран му се стори, че пръстът на Терез дълбае врата му. Когато тя го докосна, той рязко отстъпи и тихо простена.

— Това — пробъбри той, — това…

Поколеба се, но не можа да излъже и неволно каза истината:

— Камий ме ухапа, знаеш ли, в лодката. Но няма значение, вече ми мина… Целуни ме, целуни ме!

И клетникът протегна пламтящия си врат. Той искаше Терез да целуне белега, надяваше се целувката на тази жена да успокои усещането от хиляди пробождания, които разкъсваха плътта му. Вдигнал брада, изпънал шия, той чакаше. Терез, почти легнала върху мрамора на камината, направи жест на върховно отвращение и възкликна с умолителен тон:

— О, не тук… Има кръв!

И се свлече на ниския стол, притискайки с ръце челото си.

Лоран остана зашеметен. Той отпусна глава и изгледа с мътни очи Терез. После изведнъж улови силно като див звяр главата й с широките си длани и насила долепи устните й върху врата си върху ухапаното от Камий място. Той задържа да миг, като притискаше до смазване главата й към раната си. Терез, отмаляла, глухо стенеше, задушаваше се до шията на Лоран. Когато най-сетне успя да се изтръгне от ръцете му, изтри рязко устата си и плю в камината.

Засрамен от своята грубост, Лоран закрачи бавно между леглото и прозореца. Единствено страданието, усещането на страшно парене го беше накарало да поиска целувката на Терез, а когато хладните й устни се бяха докоснали до пламтящата рана, той почувства още по-силна болка. Тази насилствено взета целувка напълно го преви. За нищо на света не би желал да получи втори път подобна целувка, такова мъчително сътресение бе претърпял. И той загледа жената, с която му беше съдено да живее и която трепереше свита пред огъня, обръщайки му гръб; повтаряше си, че не я обича вече и че тя също не го обича. Почти цял час Терез остана така, а Лоран мълчаливо снова нагоре-надолу из стаята. И двамата си признаваха с ужас, че страстта им е умряла, че убивайки Камий, те бяха убили желанията си. Огънят в камината тихо догаряше; голям розов въглен бляскаше под пепелта. Полека-лека в стаята стана задушно и горещо; цветята вехнеха, разпръсквайки тежкото си благоухание в наситения въздух.