Емил Зола - Терез Ракен

Не ритна Франсоа, защото се страхуваше, че котаракът ще заговори с гласа на Камий. После си припомни шегите на Терез по време на някогашните им страстни срещи, когато котаракът беше свидетел на всички разменени целувки. Тогава си каза, че това животно знае прекалено много и че би трябвало да го хвърли през прозореца. Но не му достигна смелост да изпълни намерението си. Франсоа запазваше войнственото си държане; показваше ноктите си и извил гръб в глухо раздразнение, следеше с великолепно спокойствие и най-малките движения на своя неприятел. Лоран се смути от металическия блясък на очите му; той побърза да му отвори вратата към трапезарията и котаракът избяга, като мяукаше силно.

Терез седна отново край изгасналата камина. Лоран пак заснова от леглото до прозореца. Така дочакаха утрото. Дори не помислиха да лягат; и плътта, и сърцата им бяха мъртви. Едно-единствено желание им бе останало — да излязат от тази стая, в която се задушаваха. Беше им непоносимо да стоят затворени заедно, да дишат един и същи въздух; биха желали някой да прекъсне срещата им, да ги измъкне от ужасното положение, в което бяха попаднали — да стоят един срещу друг безмълвни, без да могат да възкресят угасналата страст. Това дълго мълчание беше мъчително; то беше натежало от горчиви, безнадеждни жалби, от неми упреци, които кънтяха ясно в тишината на нощта.

Най-сетне настъпи денят с мръсна, белезникава светлина и пронизващ студ.

Когато стаята най-сетне се изпълни с бледа светлина, Лоран, чиито зъби тракаха от страх, се почувства по-успокоен. Той погледна портрета на Камий и го видя такъв, какъвто беше в действителност — банален и нескопосан. Откачи го от стената, като сви рамене и се обвини, че е глупак. Терез стана и разтури леглото, за да излъже леля си, че са прекарали щастлива нощ.

— А — каза грубо Лоран, — надявам се, че довечера ще спим, нали?… Тези детинщини не могат да продължават вечно.

Терез му хвърли дълбок и суров поглед.

— Нали разбираш — продължи той, — че не съм се оженил, за да карам безсънни нощи… Държим се като деца… Ти ме смущаваш с мрачната си физиономия. Довечера се помъчи да бъдеш по-весела и да не ме плашиш.

Той се разсмя принудено, без сам да знае за какво се смее.

— Ще се опитам — глухо отговори младата жена.

Такава беше брачната нощ на Терез и Лоран.

Следващите нощи бяха още по-ужасни. Убийците бяха мечтали да бъдат двамата през нощта, за да се отбраняват от удавника, но странно нещо, откакто бяха заедно, трепереха още повече. Една-единствена дума, един-единствен поглед и те излизаха извън себе си, нервите им се опъваха до скъсване, завладяваха ги жестоки пристъпи на страдание и ужас. Щом поведяха разговор помежду си, щом останеха насаме, започваха да виждат кръв и почти обезумяваха.

Напрегнатият нервен темперамент на Терез оказваше странно въздействие върху тежкия и сангвинистичен темперамент на Лоран. Някога, в дните на страст, разликата в темпераментите беше направила от този мъж и тази жена здраво свързана двойка, като ги бе поставила в някакво равновесие, двамата, така да се каже, се допълваха. Любовникът внасяше кръв, любовницата — нерви и те живееха един чрез друг, имаха нужда от целувките си, за да урегулират механизма на съществуването си. Но ето че беше станала повреда; свръхвъзбудените нерви на Терез бяха надделели. Лоран изведнъж бе обзет от нервен еретизъм; под пламенното въздействие на младата жена темпераментът му постепенно бе станал подобен на темпераментът на девойка, разтърсвана от остра невроза. Интересно би било да се направи изследване върху измененията, които стават в някои организми при определени обстоятелства. Тези промени се зараждат в плътта и не закъсняват да се пренесат в мозъка и в целия организъм на индивида.

Преди да познава Терез, Лоран беше тежък човек, изпълнен с предпазливо спокойствие, живееше както подобава на селски син. Спеше, ядеше и пиеше като животно. По всяко време и при всички обстоятелства в ежедневието си дишаше равномерно и дълбоко, доволен от себе си, малко затъпял от тлъстини. В това натежало тяло само от време на време, много рядко, се пробуждаха трепети. Тези трепети Терез беше развила в страшни сътресения. Тя беше посяла, така да се каже, в това едро, дебело и отпуснато тяло, зародиша на нервна система с невероятна възприемчивост. Лоран, който преди се наслаждаваше на живота повече животински, сега започна да показва по-малко груби усещания. Първите целувки на любовницата му по съвсем нов начин изостриха нервите му. Това увеличи насладите му, придаде остър оттенък на радостите му, при това толкова силно, че отначало той почти обезумя; хвърли се като луд в тези опияняващи изблици, каквито никога не бе и сънувал по-рано. Тогава в него се извърши странна промяна; нервите надделяха над сангвинистичния елемент и този единствен факт промени изцяло темперамента му. Той изгуби спокойствието си, мудността си, престана да живее инертно. В този момент настъпи равновесие между нервите и кръвта му; това беше време на дълбока наслада и неизразимо удоволствие. После нервите надделяха и той бе обзет от тревогите, които разтърсват тялото и особено ума.