Емил Зола - Терез Ракен

При всяко движение Лоран усещаше на шията си палеща дълбока болка, която разкъсваше плътта му; яката прерязваше и прищипваше раната, причинена от Камий. През всичките мигове на този дълъг ден, докато кметът му четеше закона и свещеникът му говореше за бога, той бе усещал как зъбите на удавника се впиват в кожата му. Струваше му се дори от време на време, че струйка кръв тече по гърдите му и по бялата жилетка ще избият червени петна.

Госпожа Ракен в душата си беше благодарна на съпрузите за сериозното им държане; шумна радост би наранила клетата майка; за нея синът й присъстваше там невидим и предаваше Терез в ръцете на Лоран. Гриве не беше на същото мнение; той намираше, че сватбата е прекалено тъжна и напразно се мъчеше да я развесели въпреки погледите на Мишо и Оливие, които го приковаваха на стола му всеки път, когато се готвеше да стане и да каже някоя глупост. Все пак той успя да стане един път и произнесе тост:

— Пия за бъдещите деца на господина и на госпожата — каза той с игрив тон.

Трябваше да се чукнат. Терез и Лоран пребледняха като смъртници при думите на Гриве. И през ум не им бе минавало досега, че някога биха могли да имат деца. Тази мисъл ги прониза като ледена тръпка. Те се чукнаха нервно и се изгледаха изненадани и уплашени. Че стоят един срещу друг.

Станаха от масата съвсем рано. Гостите пожелаха да изпратят младоженците до брачната стая. Нямаше дори девет и половина, когато сватбарите влязоха в магазина в пасажа. Продавачката на изкуствени скъпоценности още стоеше в своята будка пред кутията със синьо кадифе. Тя вдигна любопитно глава и погледна усмихнато младоженците. Те доловиха погледа й и се уплашиха. Може би на старата женя бяха известни техните някогашни срещи, когато Лоран се промъкваше през малкия проход.

Терез се отдели почти веднага с госпожа Ракен и Сюзан. Мъжете останаха в трапезарията, докато булката се приготви за нощта. Лоран, вял и отпуснат, не изпитваше ни най-малко нетърпение; той слушаше любезно грубите шеги на стария Мишо и на Гриве, които му бяха отпуснали края след като дамите не бяха там. Когато Сюзан и госпожа Ракен излязоха от брачната стая и старата търговка каза с развълнуван глас на младия мъж, че жена му го чака, той се разтрепери и остана за миг смутен. После стисна трескаво протегнатите ръце и влезе при Терез, придържайки се за вратата като пиян.

Лоран грижливо затвори вратата зад себе си и остана за миг облегнат на нея, като оглеждаше стаята с неспокоен и смутен вид.

Силен огън пламтеше в камината и широки жълти петна играеха по тавана и стените. Така стаята беше осветена от ярка, трептяща светлина; лампата, поставена на една маса, бледнееше пред нея. Госпожа Ракен се бе помъчила да подреди по-кокетно стаята, която беше боядисана в бяло и напарфюмирана като гнездо за млади влюбени сърца. С удоволствие беше украсила завивката на леглото с дантела и беше сложила големи букети от рози на камината. Приятна топлина и нежно благоухание изпълваха стаята. Въздухът беше наситен и спокоен, изпълнен със сладострастна нега. Сред трепетното безмълвие се чуваше леко сухо пращене от запалената камина. Спалнята сякаш беше щастлива пустиня, топла и благоухаеща, отделена от външните шумове — едно от тези кътчета, създадени и приспособени за страстни излияния и тайнствена жажда за любов.

Терез седеше на нисък стол вдясно от камината. Опряла брадичката си с ръка, тя гледаше втренчено ярките пламъци. Не извърна глава, когато Лоран влезе. Облечена с фуста и камизола с дантелки, тя се открояваше бяла под пламтящата светлина на камината. Нощницата й се беше леко смъкнала и разкриваше края на розовото рамо, закрито с кичур черни коси.

Лоран направи няколко крачки, без да продума. Той свали сакото и жилетката си. Когато остана по риза, погледна отново Терез — тя не бе помръднала. Той сякаш се колебаеше. После съзря подаващото се рамо и се наведе тръпнещ, за да долепи устни до голата плът. Младата жена се отдръпна рязко. Тя устреми към него странен погле, изпълнен с такова отвращение и ужас, че той отстъпи смутен, притеснен, сякаш също бе обзет от ужас и отвращение.

Лоран седна срещу Терез от другата страна на камината. И двамата останаха така безмълвни, неподвижни около пет минути. От време на време червеникави пламъци избликваха от дървата и тогава по лицата на убийците пробягваха кървави отблясъци.

Две години бяха изминали откакто любовниците не бяха оставали в тази стая без свидетели, свободни да си принадлежат. Те не бяха си уреждали любовни срещи от деня, когато Терез бе отишла на улица Сен-Виктор, отнасяйки му мисълта за убийство. Бяха сдържали от предпазливост поривите на плътта си. Едва си позволяваха понякога едно ръкостискане, бегла целувка. След убийството на Камий, когато в тях пламнаха нови желания, пак се бяха въздържали в очакване на сватбената нощ, като си обещаваха безумни наслади, когато бъдат сигурни, че са избегнали възмездието. И ето най-сетне сватбената нощ бе настъпила и те седяха един срещу друг неспокойни, обзети от внезапна тревога. Трябваше само да разтворят обятия, за да се притиснат в страстна прегръдка, но стояха с отпуснати ръце, сякаш вече бяха уморени и преситени от любов. Умората от прекарания ден ги притискаше все повече и повече. Те се гледаха без желание, с боязливо смущение, измъчени от настъпилото помежду им мълчание и охлаждане. Пламенните им мечти се бяха превърнали в странна действителност: достатъчно беше, че успяха да убият Камий и да се оженят, достатъчно беше Лоран да понечи да докосне с уста рамото на Терез, и сладострастието им беше задоволено до пресищане, до ужас.