Емил Зола - Терез Ракен

Тогава Лоран се обърна към госпожа Ракен смъртноблед и добави:

— Когато Камий падна във водата, той ми извика: „Спаси жена ми, поверявам ти я.“ Мисля, че изпълнявам последната му воля, като се женя за Терез.

При тези думи Терез дръпна ръката си от ръката на Лоран. Сякаш получи удар в гърдите. Безсрамието на любовника й я порази. Тя го изгледа с блуждаещи очи, докато госпожа Ракен, задушена от ридания, мълвеше:

— Да, да, приятелю, оженете се за нея, направете я щастлива, синът ми ще ви благодари от гроба си.

Лоран почувства, че няма да издържи и се облегна на един стол. Мишо, също развълнуван до сълзи, го побутна леко към Терез и каза:

— Целунете се. Нека това бъде вашият годеж.

Младият човек се почувства странно неловко, като докосна с устни бузите на вдовицата, а тя се отдръпна рязко, сякаш опарена от двете целувки на любовника си. Това бяха първите ласки, които й подаряваше той пред свидетели; всичката кръв се изкачи в лицето й, тя се изчерви и пламна, тя, която не знаеше какво е свян и никога не поруменяваше в безсрамните си любовни излияния.

След тази решителна стъпка любовниците си отдъхнаха. Женитбата им беше решена, те се приближаваха към целта, която преследваха от толкова дълго време. Всичко беше уредено още същата вечер. Следващия четвъртък съобщиха за сватбата на Гриве, Оливие и жена му. Мишо беше възхитен; той потриваше ръце и повтаряше:

— Аз пръв се сетих за това, аз ги ожених… Ще видите каква двойка ще излезе!

Сюзан целуна мълчаливо Терез. Това нещастно безжизнено и безцветно създание искрено беше обикнало младата мрачна и строга вдовица. Тя я обичаше по детски, с известна доза почтителен страх. Оливие поздрави лелята и племенницата, Гриве си позволи няколко пиперливи шеги, които имаха твърде слаб успех. Общо взето, всички бяха очаровани, възхитени, и заявиха, че тъй е на света — всяко зло за добро; всъщност компанията вече се виждаше на сватбеното пиршество.

Терез и Лоран запазиха достойното си и тактично държане. Те просто проявяваха един към друг нежно и любезно внимание. Сякаш изпълняваха висш дълг на самоотверженост. Нищо по лицата им не позволяваше да се отгатнат страшните мъки и желания, които ги разтърсваха. Госпожа Ракен ги гледаше с тъжна усмивка, с умилена и благодарна благосклонност.

Оставаха още някои формалности. Лоран трябваше да пише на баща си, за да поиска съгласието му. Старият селянин от Жофьос, който почти бе забравил, че има син в Париж, му отговори в четири реда, че е свободен да се жени или да се беси, ако му харесва; той му даваше да разбере, че е решил никога да не му даде нито су, предоставяше му пълна свобода на действие и да върши каквито ще лудории. Съгласието, дадено в такава форма, силно разтревожи Лоран.

Госпожа Ракен, след като прочете писмото на този изроден баща, обзета от порив на доброта, извърши една глупост. Тя приписа на племенницата си своите четиридесет и няколко хиляди франка и остана без всякакъв доход, даде всичко на младоженците, като се довери на добрата им воля и се постави в зависимост от тях. Лоран не внесе нищо в общата каса; той дори даде да се разбере, че няма намерение да остане вечно на служба и може би ще се отдаде на живопис. Впрочем бъдещето на младото семейство беше осигурено; рентите от четиридесет и няколко хиляди франка, прибавени към доходите от магазина, щяха да дадат възможност на тримата да живеят добре. Щяха да имат достатъчно, за да бъдат щастливи.

Избързаха с приготовленията за сватбата. Съкратиха формалностите до последна възможност. Човек би казал, че всички са се разбързали да тласнат Лоран в стаята на Терез. Най-сетне настъпи желания ден.

Сутринта Лоран и Терез се събудиха всеки в своята стая, обзети от дълбока радост: и двамата си казаха, че това е последната им ужасна нощ. Нямаше да спят вече сами и заедно щяха да се борят срещу удавника.

Терез се огледа наоколо си и се усмихна странно, като измери с очи голямото легло. Тя стана и се облече бавно, очаквайки Сюзан, която щеше да й помогне да се приготви за сватбата.

Лоран седна в леглото си. Остана така няколко минути, сбогувайки се с таванската си стая — тя наистина беше отвратителна. Най-сетне щеше да напусне тая дупка и да има собствена жена! Беше месец декември. Той потръпваше. Скочи върху плочите, като си каза, че вечерта ще му бъде топло.

Госпожа Ракен знаеше, че е притеснен и му пъхна в ръката преди една седмица кесия с петстотин франка, всичките й спестявания. Младият човек беше ги приел без уговорки и си бе купил нови дрехи. Парите на старата търговка му дадоха възможност да купи на Терез обичайните подаръци.