Емил Зола - Човекът-звяр

— Не се сърди, ще се мушна в леглото. Бъди спокоен, няма да изстина.

Когато легна и издърпа завивката до брадичката си, той като че ли се поуспокои. Севрин продължаваше да му разяснява най-спокойно плана си:

— Щом почука, ще сляза да му отворя. Отначало мислех да го оставя да се качи, а ти да го чакаш тук. Ама после ще трябва да го сваляме долу, става сложно; освен това стаята е с паркет, докато антрето е с плочки, така че лесно ще го измия, ако останат петна. Дори, като се събличах, се сетих за някакъв роман, в който авторът разказва как един човек, за да убие някого си, се съблякъл гол. Нали разбираш? Измиваш се след това и по дрехите няма и една пръска… Защо и ти да не се съблечеш? Защо да не махнем нощниците?

Жак я изгледа слисан. Но на лицето й както винаги бе изписана кротост, гледаше го с ясните си детински ечи и чисто и просто обсъждаше как да свършат успешно работата. Всичко това се въртеше в главата й. А той само като си представи как ще се съблекат голи, за да не ги опръска кръвта на убития, се разтърси цял от ужасна тръпка.

— Не, не!… И таз добра, да не сме диваци! Остава още да му изядем сърцето, нали? Значи, толкова го мразиш?

Лицето на Севрин внезапно помръкна. Този въпрос я изтръгна от приготовленията й на грижовна домакиня и тя изведнъж осъзна какво ужасно деяние обмисля. Сълзи напълниха очите й.

— Прекалено много страдах през последните месеци, не мога да го обичам. Сто пъти ти казах — готова съм на всичко, но не и да остана дори седмица още с тоя човек. Прав си, ужасно е, че стигнахме дотук, ама нали толкова ни се иска да бъдем щастливи заедно… Добре, ще слезем на тъмно. Ти ще се скриеш зад вратата и когато я отворя и той влезе, действувай, както намериш за добре… Занимавам се с това само за да ти помогна да не го измисляш сам. Старая се да уредя колкото може по-добре всичко.

Жак се спря до масата, като видя ножа — оръжието, с което си бе послужил и мъжът й; явно го бе оставила там, за да го вземе той. Ножът лъщеше отворен под лампата. Взе го, за да го разгледа. Тя млъкна и също го погледна. След като беше вече в ръцете му, не бе необходимо да говори за това. Обади се пак, когато Жак го остави на масата:

— Кажи, мили, нали не се готвиш да го направиш само защото аз те подтиквам? Има още време, откажи се, ако не можеш!

Той замахна решително:

— Ти за страхливец ли ме мислиш? Този път ще го направя, заклех се!

В същия миг един влак прелетя като мълния и разтресе къщата тъй, сякаш мина през стаята; той добави:

— Ето го неговия влак, директния от Париж. Отива към Барантен, след половин час ще бъде тук.

Не пророни повече нито дума; възцари се дълго мълчание. Виждаха как онзи човек върви по тесните пътеки в тъмната нощ. Жак също закрачи машинално из стаята, като че ли отброяваше стъпките на другия, който все повече се приближаваше. Още една и още една; при последната щеше да го издебне зад вратата и щом влезе, да забие ножа във врата му! Завита до брадичката, Севрин лежеше по гръб и го гледаше втренчено с големите си очи как снове напред-назад; ритмичните му стъпки й действуваха приспивателно и й се струваха като отзвук от другите, далечните стъпки. Една след друга, непрекъснати, нищо вече не можеше да ги спре. При последната ще скочи от леглото, ще слезе да отвори боса, в тъмното „Ти ли си, драги мой, влез, аз вече съм си легнала.“ А той дори няма да успее да й отговори, ще падне в мрака с пронизано гърло!

Отново мина влак, този път пътническият за Париж; той се разминаваше с директния преди Кроа дьо Мофра на разстояние пет минути. Жак се спря изумен. Само пет минути! Колко бавно щеше да мине половин час! Не го сдържаше на едно място, пак заснова от единия до другия край на стаята. Питаше се вече неспокойно, като връхлетян от нервна криза мъжкар по време на съвкуплението, дали ще може… Отлично знаеше какво ще изживее, нали повече от десет пъти бе му се случвало? Първо, пълна увереност и категорично решение да убие; после, стягане в гърдите, студени крака и ръце и изведнъж, премаляване, отпуснати мускули. За да се ободри, си повтаряше, както толкова пъти досега, че трябва да отстрани този човек заради очакващото го благополучие в Америка, за да притежава любимата жена. Най-страшното беше, че като видя полуголата Севрин, сметна работата за провалена, защото престана да се владее, усети някогашната тръпка. За миг се уплаши пред прекалено силното изкушение — тя му се предлагаше, а ножът бе толкова близо! Но сега бе му минало, бе успял да надвие себе си. Щеше да го направи! Продължи да чака човека, като крачеше напред-назад из стаята и не поглеждаше леглото на минаване край него.