Емил Зола - Пари

Някой влезе и той се изненада, като видя Юре.

— Нима дойдохте вече? Още няма пет часът… Свърши ли заседанието?

— О, как свършило… Те още се карат шумно.

И Юре обясни, че тъй като депутатът от опозицията продължавал да говори, положително Ругон ще може да отговори едва утре. Като вил ял тона, той се осмелил да попита министъра по време на краткото прекъсване на заседанието, когато излизал от залата.

— И какво? — попита Сакар нервно. — Какво каза моят знаменит брат?

Юре не отговори веднага.

— Ах, беше зъл като куче… Признавам ви, че като го видях колко е озлобен, просто очаквах да ме изпъди… Обаче аз му споменах за вашата работа, казах му, че вие нищо няма да предприемете без негово съгласие.

— И после?

— После с двете си ръце ме хвана, разтърси ме и ми изкрещя в лицето: „Да върви да се беси!“ И ето ме сега тук.

Пребледнял, Сакар престорено се усмихна.

— Много мило.

— Разбира се, да! Много мило — подзе депутатът с убедителен тон. — Аз и толкова не очаквах… Сега можем да действуваме.

И понеже чу в съседния салон стъпките на завърналия се Дегремон, той добави съвсем тихо:

— Оставете аз да говоря.

Очевидно Юре имаше голямо желание да се учреди Световната банка и да участвува в нея. Навярно си беше направил сметка за ролята, която би могъл да играе. Така че още щом стисна десницата на Дегремон, лицето му засия и той, вдигайки ръка нагоре, извика:

— Победа! Победа!

— О, наистина ли! Разкажете ми всичко.

— Боже мой! Големецът се показа такъв, какъвто трябва да бъде. Отговори ми: „Дано брат ми да успее!“

Изведнъж Дегремон се преобрази, намери думата очарователна. „Да успее!“ — тази дума съдържаше всичко: ако бъде глупав да не успее, ще го зарежа; но ако успее, ще му помогна. Наистина великолепно!

— И ние ще успеем, скъпи Сакар, бъдете спокоен… Ще направим всичко, което е необходимо.

След като и тримата мъже седнаха, за да набележат главните точки, Дегремон стана и отиде да затвори прозореца; защото гласът на госпожата, който все повече се усилваше, лееше такова безкрайно, отчаяно ридание, че им пречеше да се чуват. А дори и при затворен прозорец тази потисната жалба ги преследваше, докато решаваха учредяването на кредитното дружество, Световната банка с капитал двадесет и пет милиона, разпределени в петдесет хиляди акции по петстотин франка. Освен това решиха, че Дегремон, Юре, Седий, маркиз Дьо Боен и още някои техни приятели ще образуват синдикат, който предварително ще вземе и ще си разпредели четири пети от акциите, тоест четиридесет хиляди; по този начин се осигуряваше успехът на емисията, а по-късно, задържайки акциите, ще ги направят редки на пазара и ще могат да повишават курса им, както си искат. Обаче този проект едва не се провали, когато Дегремон поиска премия от четиристотин хиляди франка, разпределени върху четиридесетте хиляди акции, тоест по десет франка върху акция. Сакар възрази, заяви, че не е благоразумно да се дои кравата, преди още да се е родила. В началото И без това ще имат трудности, защо още повече да се утежнява положението? И въпреки това той трябваше да отстъпи, след като чу и становището на Юре, който спокойно заяви, че това било съвсем естествено, винаги така се практикувало.

Сбогуваха се, като си определиха среща на другия ден, среща, на която трябваше да присъствува инженер Амлен, но изведнъж Дегремон се плесна по челото и с отчаян вик каза:

— Ами забравих Колб! О, той няма да ни прости, трябва и той да бъде с нас… Миличък Сакар, бъдете така любезен да отидете веднага при него. Няма още шест часът, ще можете да го намерите… Да, лично вие, но не утре, още тая вечер, защото ще се засегне, а той може да ни бъде полезен.

Сакар послушно тръгна, знаейки, че щастливите дни не се повтарят. Той бе освободил фиакъра, като се надяваше, че оттук ще си отиде у дома, на две крачки разстояние; тъй като дъждът най-сетне беше спрял, тръгна пеш и с радост чувствуваше под краката си паважа на Париж, който отново щеше да завладее. На улица „Монмартр“ няколко капки дъжд го накараха да се насочи към пасажите. Мина през пасаж „Вердо“ и пасаж „Жуфроа“, после през пасаж „Панорами“ и когато тръгна по страничната галерия, за да съкрати пътя и излезе на улица „Вивиен“, с изненада видя как Гюстав Седий се измъкна от един тъмен проход и изчезна, без да се обърне. Той се спря и изгледа къщата, един дискретен хотел с мебелирани стаи, от който в момента излезе една дребна руса жена с воал — позна госпожа Конен, хубавата книжарка. Значи, когато искаше да прояви нежност, тя водеше тук своите еднодневни любовници, докато в същото време нейният добър, дебел съпруг вярва, че е излязла по работа! Този тайнствен кът в средата на квартала беше много сполучливо избран и само по една случайност тайната бе разкрита. Развеселен, Сакар се усмихваше, завиждайки на Гюстав — Жермен Кьор сутринта, госпожа Конен следобед, по две на ден си имаше този младеж! Още два пъти той изгледа вратата, за да я запомни добре и при случай да я използува.