Емил Зола - Пари

— Не, не, всичкото ми време е заето, а в този момент трябва да откажа на десет предложения.

После, тъй като Сакар с усмивка добави:

— Дегремон ме изпрати, той се сети за вас…

Маркизът веднага извика:

— Ах, значи Дегремон е вътре… Добре, добре. Щом като Дегремон е с вас, значи и аз съм. Разчитайте на мене.

И когато след това посетителят поиска попе малко да го осведоми, за да разбере в какъв вид сделка ще участвува, той му затвори устата с любезната непринуденост на знатен благородник, който не се принизява до подробностите и има вродено доверие в честността на хората.

— Моля ви, нито дума повече… Не искам да зная. Вие имате нужда от моето име, давам ви го и съм много щастлив, това е… Само кажете на Дегремон да подрежда всичко, както му е угодно.

Качил се отново във фиакъра, развеселен, Сакар се смееше и си мислеше:

„Скъпо ще ни струва, но той наистина е прекрасен.“

После извика:

— Кочияш, на улица „Жьоньор“.

Предприятието на Седий държеше тук складове и канцеларии в огромния партерен етаж на къщата в дъното на двора. След тридесетгодишен труд Седий, който беше от Лион, където и досега имаше работилници, най-сетне бе успял да стане един от най-известните и най-солидни търговци на коприна в Париж; но изведнъж, след случаен успех, страстта към борсовата игра пламна в него и се разгоря с разрушителна сила като пожар. Двете други огромни печалби, които последваха една след друга, го обезумиха. За какво е трябвало да похаби тридесет години от живота си, за да спечели един нещастен милион, когато за един час с една проста борсова операция можеш да сложиш в джоба такава сума. Оттогава той постепенно загуби интерес към своето предприятие, което вървеше по силата на инерцията; живееше вече само с надеждата за някакъв победоносен удар на ажиото, но упорито започна да го гони лош шанс и Борсата поглъщаше всичките печалби от търговията му. В тази страст най-лошото е, че преставаш да цениш законната печалба, дори загубваш точната представа за стойността на парите. Очакваше го неизбежно разорение, тъй като работилниците му в Лион носеха печалба двеста хиляди франка, а играта отнасяше триста хиляди.

Сакар намери развълнуван и загрижен този флегматичен и неразсъдлив играч. Той живееше постоянно измъчван от съвестта си, винаги с надежда, винаги потиснат, болен и неуверен, защото в действителност си оставаше честен човек. Ликвидацията в края на април беше за него катастрофална. Въпреки това мазното му лице с големи руси бакенбарди се оцвети още пра първите думи.

— О, мили мой, ако ми носите щастие, добре дошъл!

След това го обзе ужас.

— Не, не! Не ме изкушавайте. По-добре е да се затворя при моите копринени платове и да не излизам от кантората си!

За да му даде време да се успокои, Сакар започна да му разказва за неговия син Гюстав, когото бе видял сутринта у Мазо. Но за търговеца това беше друга грижа, защото той бе мечтал да предаде предприятието си на този син, който пък презираше търговията, беше човек на удоволствията и празниците с апетит, като синовете на парвенютата, годни само да ядат готовото богатство. Баща му го беше настанил у Мазо, за да го накара да прояви интерес към финансовите въпроси.

— Откакто почина бедната му майка — прошепна Седий, — той много малко радости ми е създал. Може би там, в службата, ще научи неща, които ще ми бъдат полезни.

— Е добре — подзе изведнъж Сакар, — ще бъдете ли с нас? Дегремон ме изпрати да ви кажа, че той участвува.

Седий вдигна нагоре треперещи ръце. И с глас, разтреперан от желание и от страх, каза:

— Ами да! Ще участвувам! Вие знаете, че не мога да направя друго, освен да бъда с вас! Ако откажа и вашата работа тръгне, ще се разболея от съжаление… Кажете на Дегремон, че съм съгласен.

Като излезе на улицата, Сакар извади часовника си и видя, че е едва четири часът. Времето, което му оставаше, и желанието да походи малко го накараха да освободи фиакъра. Но почти веднага се разкая, защото още не беше излязъл на булеварда, когато нов проливен дъжд, примесен с градушка, го принуди пак да потърси прикритие под една порта. Какво кучешко време, когато трябваше да обикаля Париж! В продължение на четвърт час гледа как водата се сипе, после търпението му се изчерпи и той спря една празна минаваща кола. Беше открита каляска и напразно се опита да скрие краката си под кожената покривка; на улица „Ларошфуко“ стигна измокрен цял половин час напред. В пушалнята, където лакеят го остави, съобщавайки му, че господарят още не се е прибрал, Сакар започна да се разхожда със ситни крачки, като разглеждаше картините. Но един великолепен женски глас, едно мощно меланхолично и дълбоко контраалто се разнесе в тишината на дома; той се приближи до оставения отворен прозорец, за да слуша — госпожа Дегремон репетираше на пианото песента, която навярно щеше да пее вечерта в някой салон. Унесен в музиката, той си припомни необикновените истории, които се разказваха за Дегремон, най-вече след случая с Адамантинския заем от петдесет милиона, чиито облигации той държал изцяло в ръцете си, продавал ги, прекупувал ги и отново ги препродавал пет пъти чрез свои посредници, докато създал интерес към тях и затвърдил цената им; после провел сериозна продажба, след която настъпило катастрофално спадане — от триста франка на петнадесет франка — и натрупал огромни печалби, като ограбил един малък свят от наивници, които разорил с един удар. Ах, силен беше този страшен господин! Гласът на госпожата продължаваше да разлива с трагична широта нежна, отчаяна тъга; в това време Сакар, върнал се в средата на стаята, се беше спрял пред картината на Мейсоние, която оценяваше на сто хиляди франка.