Емил Зола - Пари

Той обаче се разсърди, защото нейното желание да се осведоми говореше за недоверие, за готовност да го надзирава с подозрителните си и умни женски очи.

— О — подзе той с жест, който отхвърляше всички излишни скрупули, — нима мислите, че ще се съобразяваме с всички чудатости на кодекса! Ами че ние няма да можем да направим нито една стъпка, ще бъдем спъвани от препятствия на всяка крачка, докато другите, нашите съперници, бързо ще ни изпреварват! Не, не, няма да чакам покритието на целия капитал, предпочитам, впрочем, да си запазим акции и ще намеря наш човек, на когото ще открия сметка и който всъщност ще бъде нашето подставено лице.

— Забранено е — заяви тя просто със своя хубав, сериозен глас.

— Да, забранено е, но всички дружества го правят.

— Грешат, тъй като е лошо.

Успокоявайки се с голямо усилие на волята си, Сакар счете, че трябва да се обърне към Амлен, който, смутен, слушаше, без да се намесва.

— Скъпи приятелю, надявам се, че вие не се съмнявате в мене… Аз съм гърмян заек, човек с известен опит, вие можете да разчитате на мене по отношение на финансовата страна на работата. Давайте ми хубави идеи и аз се наемам да извлека от тях желаната печалба, като избягвам, колкото е възможно, рисковете. Смятам, че нищо повече не може да каже един практичен човек.

Инженерът, който беше извънредно стеснителен и слабохарактерен, обърна всичко на шега, за да не отговори направо.

— О, в лицето на Каролин вие ще имате истински цензор. Тя е родена за класен наставник.

— Ами аз много искам да съм в нейния клас — заяви любезно Сакар.

И госпожа Каролин започна да се смее. Разговорът продължи с приятелски тон.

— Защото обичам много брат си, защото и вас обичам повече, отколкото вие предполагате, и затова ще ми причините голяма мъка, ако се захванете със съмнителни сделки, които завършват с разорение и страдание… Ето например, тъй като заговорихме по този въпрос, спекулацията, играта на Борсата! От нея изпитвам, безумен страх. Аз бях толкова щастлива, като прочетох в проекта на устава, който ме накарахте да препиша, че с член 8 дружеството категорично се отказва от всякакви срочни операции. Нали това значи забрана да се играе? А после вие ме разочаровахте, като ми се присмяхте, вие ми обяснихте, че това било само един привиден член, една формула, която всички дружества считали за чест да вписват, но която никой не изпълнявал… Знаете ли какво бих желала аз? Аз желая вместо тези акции, тези петдесет хиляди акции, които ще пуснете, да издадете само облигации. О, виждате нали, че съм много силна, откакто прочетох кодекса, сега вече зная, че с облигациите не се играе, че притежателят на облигацията е просто заемодател, който получава определен процент срещу дадените пари, без да бъде заинтересован от печалбите, докато акционерът е променящ се съдружник, който участвува както в печалбата, така и в загубите… Кажете ми защо не облигации, които биха ме толкова успокоили и аз бих била толкова щастлива!

Тя шеговито пресилваше молбата си, за да скрие истинската тревога. И Сакар отвърна със същия тон, смешно приповдигнат:

— Облигации, облигации! Никога!… За какво ми са облигации? Те са мъртва материя… Разберете най-сетне, че спекулацията, играта е главният двигател, самото сърце на всяка голяма работа като нашата. Да, този двигател иска кръв, смуче я навред чрез малки поточета, натрупва я, отпраща я като реки по всички посоки, създава огромно парично обращение, което е жизнената сила на големите предприятия. Без нея съвършено невъзможно ще бъде голямото движение на капиталите, породените от него големи строежи за развитието на цивилизацията… Същото е и с анонимните сдружения, колко много крещяха срещу тях, колко много повтаряха, че са вертепи и сборища на главорези! А истината е, че без тях нямаше да имаме пито железници, нито едно от тия огромни модерни предприятия, които обновиха света; защото няма такова лично състояние, което би било достатъчно за изграждането им, а също така няма такава личност, нито дори такава група от личности, която би желала да рискува. А всичко е в риска и също така във величието на целта. Необходим е грандиозен проект, чийто мащаб да плени въображението; необходима е надежда за значителна печалба, лотарийна печалба, която да удесетори вложената сума, ако изобщо тя не бъде загубена; така се разгарят страстите, животът започва да струи, всеки носи парите си, с които вие можете да преправите земята. Какво лошо виждате във всичко това? Възможните рискове са доброволни, разхвърляни са върху безкрайна голям брой хора, които се различават по състояние и решителност. Губи се, но и се печели, надяваш се да изтеглиш печеливш номер, но трябва винаги да очакваш и празен билет, а човечеството няма нито по-упорита, нито по-пламенна мечта, то иска да опита щастието си, по своя прищявка да получи всичко, всичко, да стане цар, да стане бог!