Емил Зола - Пари

След последната си злополучна сделка с парцели Сакар, който трябваше да напусне двореца си в Монсо, като го предостави на своите кредитори, за да избегне по-голяма катастрофа, отначало искаше да се приюти в дома на сина си Максим. След смъртта на жена си, погребана в едно малко гробище в Ломбардия, Максим заемаше сам богато обзаведен дом на авеню „Императрис“, където бе устроил живота си благоразумно и с жесток егоизъм; той преживяваше със състоянието, което му бе оставила покойната, без да проявява слабости, като млад човек с разклатено здраве, изтощено преждевременно от разврат. Той недвусмислено отказа на баща си да го вземе в своя дом, за да не развалят добрите си отношения, както му обясни, усмихнат замислено.

Тогава Сакар се погрижи за друго убежище. Поиска да наеме една малка къща на улица „Паси“, буржоазно жилище на оттеглил се в село търговец, но си спомни, че партерът и първият етаж на големия дом Д’Орвиедо на улица „Сен Лазар“ не бяха още заети — стояха със затворени врати и прозорци. Принцеса Д’Орвиедо, която след смъртта на съпруга си използуваше само три стаи на втория етаж, не беше дори поставила обявление на портата към двора, обрасъл в трева. Една ниска врата в другата страна на фасадата водеше до втория етаж по служебна стълба. Често, когато посещаваше принцесата по делови въпроси, той се учудваше, че тя пренебрегва възможността да получи добър доход от къщата си. Но тя клатеше глава — имала си свои възгледи по паричните въпроси. Обаче когато й предложи сам да стане наемател, тя веднага се съгласи да му предостави срещу смешния годишен наем от десет хиляди франка партера и великолепния първи етаж, а това княжеско жилище сигурно струваше двойно.

Хората си спомнят за великолепието, с което парадираше принц Д’Орвиедо. Трескаво възбуден от огромното си финансово състояние, той пристигна от Испания в Париж, когато милионите се сипеха върху него кат© дъжд; тогава бе купил и ремонтирал тази къща временно, докато си построи дворец от мрамор и злато, с който мечтаеше да смае света. Сградата беше от миналия век, една от тия къщи за удоволствие, изградени сред просторни градини от галантни благородници; но частично разрушавана и пристроявана предимно в строги пропорции, сега от огромния си парк тя бе запазила само широкия двор с конюшни и сайванти около него, обаче и този двор сигурно щеше да изчезне при прокарването на проектираната улица „Кардинал Феш“. Принцът беше купил къщата от наследници на някоя си госпожица Сен Жермен, чието имение преди се е разпростирало чак до улица „Троа фрер“, бившето продължение на улица „Тетбу“. Всъщност домът беше запазил входа си откъм улица „Сен Лазар“, където опираше до една друга голяма сграда от същата епоха, Фоли Бовилие, в която още живееше бавно разоряващото се семейство Бовилие; то притежаваше една част от прекрасен парк с великолепни дървета, осъдени също така на изчезване при предстоящото преустройство на квартала.

Макар и разорен, Сакар влачеше цяла опашка от прислужници, останки от многобройния му персонал — камериер, готвач и неговата жена, която се грижеше за бельото, още една жена, задържана кой знае за какво, един кочияш и двама коняри; той изпълни конюшните и сайвантите, като вкара в тях два коня и три коли, а в партера обзаведе трапезария за персонала си. Този човек, който нямаше кръгли петстотин франка в касата си, живееше на широка нога, сякаш имаше годишен доход от двеста-триста хиляди франка. Той намери начин да изпълни със своята личност просторния апартамент на първия етаж — трите салона, петте спални стаи, без да се смята огромната трапезария, в която можеше да се сложи маса за петдесет души. Там преди години имаше врата към вътрешна стълба, водеща до друга малка трапезария на втория етаж. Принцесата бе наредила да затворят тази врата с две яки бурми, след като неотдавна бе дала под наем свободната част от втория етаж на инженер Амлен, ерген, който живееше заедно със сестра си. Самата тя и Амленови използуваха стълбището на задния вход, а на Сакар бе предоставено парадното стълбище. Той обзаведе отчасти някои от стаите с мебели, останали от двореца му в Монсо, остави другите празни, но все пак успя да възвърне живота на това помещение с тъжни И голи стени, от които някоя упорита ръка, изглежда, още на другия ден след смъртта на принца беше смъкнала и най-малките парченца от тапети. И в такава обстановка той отново започна да мечтае за голямо богатство.