Емил Зола - Пари

— Да ми преведете едно писмо.

И младият човек още повече се изненада, защото от него се бяха отказали клиентите му — банкери, спекуланти, борсови посредници и всички ония хора от Борсата, които получаваха, предимно от Англия и Германия, огромна кореспонденция, циркуляри и устави на дружества.

— Да, едно писмо на руски език. О, само десет реда!

Тогава той протегна ръка; руският език беше негова специалност, само той превеждаше свободно от него, всички други преводачи в квартала преживяваха от немски и английски. На парижкия пазар рядко попадаха руски документи, дълго стоеше без работа.

На висок глас направо прочете писмото на френски. Това беше кратък благоприятен отговор от един банкер в Константинопол, който просто потвърждаваше съгласието си за участие в някаква сделка.

— О, благодаря ви! — извика Сакар, който явно остана възхитен.

И той помоли Сигизмон да напише тия няколко преведени реда на гърба на писмото. Но преводачът изпадна в страшен пристъп на кашлица, която се помъчи да заглуши в носната си кърпа, за да не безпокои брат си, който веднага дотичваше, щом го чуеше да кашля така. После, когато кризата мина, той стана, отиде да отвори широко прозореца, защото се задушаваше, искаше да диша по-чист въздух. Сакар, който го бе последвал, хвърли поглед навън и тихо възкликна:

— Вижте! Погледнете Борсата. О, колко е смешно оттук!

Наистина досега той не я бе виждал в такъв чудноват вид, от птичи полет, с нейния четиристенен наклонен цинков покрив, необикновено сглобен, нашарен с гора от тръби. Върховете на гръмоотводите се издигаха като гигантски стрели, заплашващи небето. А самата монументална сграда не бе нищо повече от каменен куб, прорязан симетрично от колони, мръсносив куб, гол и грозен, с парцаливо знаме отгоре. Изумиха го най-вече стълбището и перистилът, покрити с черни мравки, цял един развълнуван, бушуващ мравуняк, чието огромно движение изглеждаше от тази височина необяснимо, будеше съжаление.

— Колко дребни изглеждат! — продължи той. — Сякаш човек може да ги хване всички в едната си шепа.

После, понеже познаваше убежденията на своя събеседник, той добави със смях:

— Кога ще пометете всичко това с един ритник?

Сигизмон вдигна рамене:

— Защо е нужно? Вие сами се унищожавате.

И малко по малко се въодушеви, разви с ентусиазъм темата, която изпълваше цялото му същество. При най-малкия повод той започваше да излага своята система.

— Да, да, вие работите за нас, без да подозирате… Вие, шепата узурпатори, които експлоатирате народа, ще бъдете на свой ред узурпирани от нас, когато преядете. Всяко обсебване, всяко централизиране води до колективизъм. Практически урок ни давате вие, а също така големите собственици, които поглъщат малките късчета земя, големите производители, които изяждат занаятчиите, големите кредитни банки и големите магазини, които убиват всяка конкуренция, като се угояват от разорените малки банкери и дребни търговци — всичко това води бавно, но сигурно към новия социален строй… Ние чакаме всичко да затрещи, сегашният начин на производство да достигне до своя последен стадий на развитие. Тогава самите буржоа и селяни ще ни помогнат.

Заинтересуван, Сакар го гледаше със смътна тревога, макар че го взе за луд.

— Но, моля ви най-сетне, обяснете ми какъв е вашият колективизъм?

— Колективизмът е трансформация на частните капитали, живеещи от борбите на конкуренцията, в един социален капитал, използуван от всеобщия труд… Представете си едно общество, в което средствата за производство са собственост на всички, в което всички работят съобразно своите умствени способности и физическа сила и в което продуктите на тази социална кооперация се разпределят между всички, пропорционално на положения труд. Нищо по-просто, нали? Общата продукция във фабриките, в складовете, в национализираните работилници; след това обмяна, плащане в натура. А пък свръхпроизводството се прибира в складовете и с него при нужда се попълват дефицитите, които могат да се явят. Трябва да се направи баланс… И това като с удар от брадва поваля загнилото дърво. Никаква конкуренция, никакъв частен капитал, значи и никакви сделки, нито търговия, нито пазари, нито борси. Мисълта за печалба няма вече никакъв смисъл. Пресъхват изворите на спекулирането, за осигуряване на ренти, спечелени без труд.

— О, о! — прекъсна го Сакар. — Дяволски ще се променят навиците на много хора. Ами какво ще направите с тия, които днес имат ренти?… Например Гундерман, ще му вземете ли милиарда?