Брендон Сандерсон - Заклеващия

Азир и протекторатите му тя нарисува в синьо и кафяво, комбинацията, който азишките писари бяха избрали за коалицията между кралствата им. Императорът на Азир се бе съгласил да продължи преговорите; те не участваха напълно в коалицията. Те искаха уверения, че Далинар може да контролира войските си.

Шалан продължи да оцветява пейзажа в различни цветове, както искаше Далинар. Марат и онези край него станаха златни, както и — за съжаление — Алеткар. Земи, които още не бяха членове, като Шиновар и Тукар, означи със зелено. Резултатът беше депресираща картина на континент, с твърде малка част от него, боядисана в цветовете на коалицията им.

Генералите започнаха да обсъждат тактики. Те искаха да нападнат Ту Байла — голямата страна, която се простираше между Я Кевед и Чистото езеро. Клетвената порта осигуряваше бърз достъп до столиците, но много градове бяха далеч от центъра на силата.

Далинар прекоси стаята и образува вълничка, която го следваше по пътя му. Спря близо до мястото, на което стояха Адолин и Шалан — до Хердаз. И Алеткар.

— Покажи ми Колинар — каза той тихо.

— Не става така, Сиятелни господарю — обясни тя. — Първо трябва да нарисувам нещо и…

Той я докосна по рамото и една мисъл се появи в ума ѝ. Нова шарка.

— Това вижда Отеца на Бурята — рече Далинар. — Не е конкретно, така че няма да можем да разчитаме на подробностите, но трябва да ни даде обща представа. Ако обичаш.

Шалан се обърна и замахна с ръка към стената, като я обрисува със Светлина на Бурята. Когато илюзията се появи, стената на стаята сякаш изчезна — като ги оставяше да погледнат навън, сякаш от балкон в небето, към Колинар.

Портата, която бе най-близо до тях, все още висеше разбита и разкриваше смачкани сгради отвъд — но имаше някакъв напредък в почистването им. Парши вървяха по улиците и патрулираха край разрушените части на стената. Слети кръжаха над главите им, след тях се вееха дълги дрехи. По покривите на някои сгради бяха сложени флагове, червени линии върху черен фон. Чужд символ.

— Каладин каза, че те не са тук, за да унищожават — рече Адолин, — а за да завземат.

— Те искат света си обратно — въздъхна Шалан и се притисна в него, искаше да почувства тялото му до своето. — Можем ли… просто да ги оставим да разполагат с онова, което са спечелили?

— Не — отсече Далинар. — Докато Зло води враговете, те ще се опитват да ни изметат от тази земя и да направят света такъв, че да не се нуждае от друго Опустошение. Защото нас няма да ни има.

Тримата сякаш стояха пред бездна, която гледаше към града. Отвън се трудеха хора, подготвяха за засаждане. Отвътре се виеха струи дим, където укрепления на светлооките се бяха опитали да устоят на нашествието. Гледките преследваха Шалан и тя само можеше да си представи как се чувстваха Далинар и Адолин. Те бяха защитавали Тайлена, но бяха загубили родината си.

— Сред нас има предател — тихо заяви Далинар. — Някой е нападнал Мост Четири специално, за да вземе Острието на Чест — защото му е трябвало, за да отключи Клетвената порта и да пусне враговете вътре.

— Или това — намеси се Шалан кротко, — или е била отключена от Сияен, който е сменил страната.

Необяснимо, но Убиеца в Бяло се бе присъединил към тях. Седеше пред помещението и пазеше вратата като нов телохранител на Далинар. Бе обяснил, честно и без притеснения, че множеството от Ордена на Разбиващите Небето бе избрало да служи на Зло. Шалан не би си помислила, че това е възможно, но то — както и връзката на Ренарин с покварено духче — показваше, че не могат да вярват на никого, само защото е изрекъл Идеали.

— Мислиш — обади се Адолин, — че Таравангян го е направил ли?

— Не — отвърна Далинар. — Защо му е на него да работи с врага? Всичко, което е направил до момента, е било, за да осигури един безопасен Рошар — макар и с брутални средства. И все пак, чудя се. Не мога да си позволя да бъда твърде доверчив. За щастие, това е нещо, от което Садеас ме излекува.

Тоягата поклати глава, след което погледна към Шалан и Адолин.

— Както и да е, Алеткар се нуждае от крал . Сега повече от всякога.

— Наследникът… — започна Адолин.

— Е твърде млад. Това не е моментът за регентство. Гавинор може да бъде твой наследник, Адолин, но първо вие двамата трябва да се ожените и монархията да бъде укрепена. За доброто на Алеткар, но също и на света. — Той присви очи. — Коалицията се нуждае от нещо повече, отколкото аз мога да осигуря. Ще продължа да я водя, но никога не ме е бивало в дипломацията. Трябва ми някой на трона, който може да вдъхнови Алеткар и да заслужи уважението на владетелите.