Брендон Сандерсон - Заклеващия

Адолин се напрегна, затова Шалан взе ръката му и стисна здраво. „Ти можеш да бъдеш този човек, ако искаш“, помисли си тя към него. „Но не е нужно да бъдеш такъв, какъвто той те кара.“

— Ще подготвя коалицията за коронацията ти — заяви Далинар. — Може би в деня преди сватбата. — Той се обърна, за да си върви. Далинар Колин бе сила, подобна на буря. Просто те поваляше и решаваше, че ти винаги си искал да лежиш проснат на земята.

Адолин погледна към Шалан, след което стисна зъби и хвана баща си за ръката.

— Аз убих Садеас, татко — прошепна той.

Далинар замръзна.

— Аз бях — продължи Адолин. — Аз наруших Кодексите на войната и го убих в коридора. Задето говореше против семейството ни. Задето ни предаваше отново и отново. Спрях го, защото имаше нужда да бъде сторено и защото знаех, че ти никога няма да можеш да го направиш.

Далинар се обърна и заговори със суров шепот:

— Какво? Сине, защо си крил това от мен?

— Защото ти си ти.

Далинар си пое дълбоко дъх.

— Можем да оправим това — каза той. — Можем да се погрижим за компенсация. Това ще навреди на репутацията ни. Бурите да го отнесат, не от това се нуждаех сега. Но все едно, ще го оправим.

— Вече е оправено. Аз не съжалявам за стореното — и бих го направил отново, тук и сега.

— Ще говорим за това след коронацията…

— Аз няма да бъда крал, татко — отсече Адолин. Той погледна към Шалан и тя му кимна, след което стисна ръката му. — Не чу ли какво казах току-що? Аз наруших Кодексите.

— Всеки в това буреносно кралство нарушава Кодексите — отвърна Далинар високо, след което погледна през рамо. Продължи, по-тихо: — Аз наруших Кодексите стотици пъти. Не е нужно да си идеален, а само да изпълняваш дълга си.

— Не. Ще бъда Върховен принц, но не и крал. Аз просто… не. Не искам това бреме. И преди да се оплачеш, че никой от нас не го иска, аз също така ще се справя ужасно с тази задача. Мислиш ли, че владетелите ще послушат мен ?

— Аз не мога да бъда крал на Алеткар — възрази Далинар спокойно. — Трябва да водя Сияйните… и трябва да се лиша от тази власт в Алеткар, да се оттегля от тези глупости с Върховния крал. Имаме нужда от владетел в Алеткар, върху който не могат да оказват натиск, но който също така умее да се справя с дипломати по дипломатичен начин.

— Е, това не съм аз — повтори Адолин.

— Кой тогава? — настоя Далинар.

Шалан надигна глава.

— Ей. Вие, момчета, някога да сте се замисляли…

Палона преглеждаше последните клюкарски доклади от Ташикк, като търсеше апетитни новини.

Покрай нея в голямата зала за съвещания в Уритиру крале и принцове се караха един с друг. Някои се оплакваха, че не им е позволено да се присъединят към каквото и да бе онова събиране, което провеждаше Далинар на горния етаж с генералите си. Натанците все още си мърмореха, че трябва да им се даде контрол над Клетвената порта в Пустите равнини, докато азишите говореха — отново — за това как самият Бог очевидно бе предрекъл, че Повелители на Стихиите ще унищожат света.

Всички бяха доста настоятелни и доста шумни — дори онези, които не говореха алетски. Човек трябваше да бъде много отдаден на оплакванията си, за да чака превод.

Себариал — Тури — тихо похъркваше до Палона. Това беше номер. Той хъркаше по същия фалшив начин и когато тя се опитваше да му разкаже за последния роман, който бе прочела. Тогава спреше ли да му говори, Тури се ядосваше. Изглежда му харесваше да слуша историите ѝ, стига само да можеше да коментира колко са банални и женствени.

Тя го побутна и той отвори едно око, когато Палона обърна един от докладите си към него и посочи към рисунката, която включваше.

— Йезиер и Емул — прошепна му. — Принцът и принцесата са били видени заедно в град Тайлен, говорели са си интимно, докато стражите им се трудели над отломките.

Тури изсумтя.

— Всички смятат, че романсът им отново е в сила — продължи тя, — макар да не могат да говорят за него, тъй като на главните владетели в Азир е забранен брак без разрешението на императора. Но слуховете грешат. Аз мисля, че тя ухажва Халам Хал, Броненосеца.

— Можеш просто да отидеш и да говориш с нея — изтъкна Тури и посочи мързеливо с един пръст към принцесата на Йезиер, чиито преводачи се оплакваха силно от опасностите на Повеляването на Стихиите.

— О, Тури — поклати глава Палона. — Не можеш просто да питаш хората за клюки. Ето затова си безнадежден.