Брендон Сандерсон - Заклеващия

— Не е достатъчно.

— Тогава нямаме сделка.

Думите започнаха да избледняват навсякъде около тях. Оставяха го сам. Сам и глупав. Той примигна, за да пропъди сълзите от ъгълчетата на очите си.

— Карбрант — помоли той. — Запази само Карбрант. Можеш да унищожиш всички останали нации. Само остави града ми. За това те моля.

Светът бе загубен, човечеството — обречено.

Те бяха планирали да защитят толкова повече. Но… сега той разбра колко малко знаеха. Един град преди бурите. Една защитена земя, дори и останалите да трябваше да бъдат жертвани.

— Карбрант — повтори Зло. — Самият град и всички хора, родени в него, заедно със съпрузите им. Това са хората, които ще пощадя. Съгласен ли си?

— Ще напишем ли… договор?

— Думите ни са нашият договор. Аз не съм някакво духче на Чест, което гледа да спазва едно обещание буква по буква. Ако имаш споразумение с мен, аз ще го спазя и духом, а не само на думи.

Какво друго можеше да направи?

— Ще приема тази сделка — прошепна Таравангян. — Диаграмата ще ти служи в замяна на опазването на моя народ. Но те предупреждавам, убиецът се присъедини към Далинар Колин. Бях принуден да разкрия връзката си с него.

— Знам — каза Зло. — Все още си ми потребен. Първо, ще искам онова Острие на Чест, което ти така хитро открадна. И след това ще ми докладваш какво са открили алетите за тази кула…

Шалан издиша Светлина на Бурята и оформи илюзия, възможна, само когато двамата с Далинар се срещнаха. Виещи се къдрици от мъгла се понесоха, за да оформят океани и върхове — целия континент на Рошар, маса от ярки цветове.

Върховните принцове Аладар и Хатам махнаха на генералите и писарите си да вървят край картата, която изпълваше огромната стая, като кръжеше горе-долу на височината на кръста им. Далинар стоеше в самия център на нещото, сред планините край Уритиру, илюзията се прокъсваше и се разтваряше там, където докосваше униформата му.

Адолин уви ръце около Шалан, застанал зад гърба ѝ.

— Изглежда прекрасно.

— Ти изглеждаш прекрасно — отвърна му тя.

— Ти си красива.

— Само защото ти си тук. Без теб, аз бледнея.

Сиятелната Тешав стоеше до тях и макар обичайно жената да поддържаше стоически професионализъм, на Шалан ѝ се стори, че долови намек за извъртане на очи. Е, Тешав беше толкова стара, че вероятно бе забравила какво бе да дишаш в повечето дни, камо ли пък какво бе да обичаш.

Адолин зашеметяваше Шалан. С топлината му толкова близо, тя изпитваше трудност да поддържа илюзията на картата. Чувстваше се глупаво — вече бяха сгодени от месеци и на нея ѝ бе станало толкова уютно с него. И все пак нещо се промени. Нещо невероятно.

Най-сетне беше време. Денят на сватбата бе отреден само за след седмица — когато алетите си наумяха нещо, те го осъществяваха. Е, това беше хубаво. Шалан не би искала да стигне твърде далеч в една връзка без клетви и бурите да го отнесат, дори една седмица започваше да ѝ звучи като цяла вечност.

Тя все още трябваше да обясни някои неща на Адолин. Най-важното, цялата каша с Призрачната кръв. Бе се справила твърде добре с пренебрегването им напоследък, но би било облекчение най-сетне да има някой, с когото може да поговори за това. Воал щеше да обясни — Адолин свикваше с нея, макар да не искаше да бъде интимен с нея. Отнасяше се с нея като с приятел на по чашка, което всъщност работеше и за двама им.

Далинар мина през илюзията, разперил ръка над Ири, Рира и Бабатарнам.

— Промени тази част от земята с горящо злато.

Отне ѝ секунда да осъзнае, че той говореше на нея. Глупавият Адолин и глупавите му ръце. Глупави силни и въпреки това нежни ръце, които се притискаха към нея, точно под гърдите ѝ…

Така. Така. Илюзия.

Тя направи както Далинар бе наредил, като се забавляваше с това как генералите и писарите явно не поглеждаха към нея и Адолин. Някои шепнеха за западното потекло на Адолин, което го караше да проявява обичта си твърде публично. Смесеният му произход не изглеждаше да притеснява алетите в повечето случаи — те бяха прагматични хора и виждаха косата му като знак за други покорени народи, които бяха въведени в тяхната по-висша култура. Но те щяха да потърсят оправдания, задето не винаги се държеше така, както смятаха, че трябва да се държи.

По доклади от далекосъобщители повечето от по-малките кралства, обграждащи Чистото езеро, бяха завладени от Ири — които се бяха движили, придружавани от Слети, за да си осигурят земята, за която бяха копнели от поколения. Това им осигуряваше общо три Клетвени порти. Шалан нарисува тези кралства на картата в ярко златисто според нареждането на Далинар.