Брендон Сандерсон - Заклеващия

Каладин прелетя през бушуващия океан. Далинар бе успял да призове силата, която да го пресити със Светлина на Бурята, макар очевидно това да беше изтощително.

Каладин бе използвал този заряд, за да стигне до Карбрант, където бе спрял, за да пренощува. Дори и Светлината на Бурята можеше да захранва тялото само до определена степен. След дълъг полет на следващия ден, той стигна до морето Тарат.

Сега летеше, като използваше скъпоценни камъни, които бе придобил от кралския трезор в Карбрант. Дим се издигаше от няколко места по брега на Алеткар, където градовете все още се противопоставяха на нападението на паршите. Картата на Каладин пърхаше в пръстите му и той оглеждаше брега за каменното образувание, което писарят му бе нарисувал.

До момента, в който го забеляза, се притесняваше, че няма да има достатъчно останала Светлина, за да се върне обратно на безопасно място. Той се спусна там и продължи пеша, според инструкциите, като пресече студена и камениста земя, която му напомняше на Пустите равнини.

Покрай една пресъхнала река откри малка група бежанци, сгушени в пещера в камъка. Много малък огън процеждаше във въздуха пушек и осветяваше десет души в кафяви наметала. Безлични, като много други, които бе подминал по време на търсенето си. Единствената отличителна черта беше малък символ, който бяха нарисували върху старо платнище, окачено на два кола пред лагера. Символът на Мост Четири.

Две от фигурите се изправиха от мястото си край огъня и свалиха качулките си. Двама мъже: единият висок и върлинест, а другият нисък и размъкнат, с прошарена коса на слепоочията.

Дрей и Белязания.

Те бързо отдадоха чест на Каладин. Дрей имаше стари белези по лицето си, а Белязания изглеждаше, сякаш не бе спал от седмици. Бе им се наложило да покрият челата си с пепел, за да скрият татуировките си, номер, който нямаше да мине в по-прости времена. На практика ги отличаваше като избягали роби.

Сил се засмя с чиста радост и се стрелна над тях — и от начина, по който реагираха, изглеждаше, че тя им е позволила да я видят. Зад тях, тримата слуги на Шалан се появиха изпод робите си. Каладин не познаваше останалите хора, но един от тях беше търговецът, който бяха открили — мъж, все още разполагащ с далекосъобщител.

— Кал — рече Белязания, когато Каладин го плесна по гърба. — Има нещо, което не споменахме по далекосъобщителя.

Каладин се намръщи, докато Дрей се връщаше към огъня и вдигна една от фигурите там. Дете? В дрипи. Да, изплашено малко момче, може би на три или четири години, с напукани устни и измъчен поглед.

Синът на Елокар.

— Ние защитаваме онези — каза Дрей, — които не могат да се защитят сами.

Таравангян не успя да реши първата страница от днешните кръстословици.

Дукар, бурегадателят, взе листа и го огледа. Поклати глава. Днес беше глупав.

Таравангян се облегна назад в стола си в Уритиру. Изглежда ставаше глупав все по-често и по-често. Може би такова беше неговото усещане.

Бяха изминали осем дни от Битката на тайленското поле. Той не беше сигурен, че Далинар някога отново ще му вярва, но да му предостави някаква истина беше премерен риск. Засега Таравангян все още бе част от коалицията. Това беше добре, дори и да… тя…

Бурите да го отнесат. Да се опитва да мисли през мъглата в мозъка си беше… неприятно.

— Днес умът му не е силен — обяви Дукар на Мрал, добре въоръженият пазач на краля. — Може да общува, но не бива да взима важни политически решения. Не можем да вярваме на тълкуването му на Диаграмата.

— Варго? — попита Адротагия. — Как би искал да прекараш деня? Може би във веденските градини?

Таравангян отвори очите си и погледна верните си приятели. Дукар и Мрал. Адротагия, която изглеждаше толкова стара сега. Дали тя се чувстваше като него, потресена всеки път, когато погледнеше в огледалото, учудена къде са отлетели дните? Когато бяха млади, искаха да покорят света.

Или да го спасят.

— Ваше Величество? — попита Адротагия.

О. Вярно. Умът му наистина се луташе понякога.

— Не можем да направим нищо, докато Вечната буря не премине. Нали?

Адротагия кимна и подаде изчисленията си.

— Тя е почти тук. — Хората бяха прекарали осемте дни от битката насам в надежда, че Вечната буря бе отминала завинаги. — Не е толкова силна, колкото по време на последния си цикъл, но все пак идва . Вече е достигнала Азир и трябва да удари Уритиру до час.