Брендон Сандерсон - Заклеващия

— Искаш ли да видиш един номер? — попита Лопен войника.

Мъжът сви рамене.

Лопен вдигна крака си и опря ботуша върху хамака на мъжа. Връзките бяха развързани и Лопен — с една ръка зад гърба си — ловко ги грабна и ги овърза около ръката си, преплете ги, след което ги стегна, като използваше другия си крак, за да държи единия край. Приключи с чудесен възел с хубава панделка. Дори беше симетрична. Вероятно можеше да накара някой ардент да напише поема за нея.

Войникът не реагира. Лопен се отпусна назад и придърпа раницата си, която тихо издрънча.

— Не гледай така. Не е краят на света.

Войникът надигна глава.

— Е, добре. Технически погледнато, може и да е. Но за край на света, не е толкова зле, а? Мислех, че когато всичко приключи, ще потънем в гнусна баня от гной и гибел, ще дишаме с мъка, докато въздухът около нас — разбира се — се разтопи и ние издаваме последен горящ писък, като се наслаждаваме на спомените за последния път, когато някоя жена ни е обичала. — Лопен потупа хамака на мъжа. — Не знам за теб, мули, но моите дробове не горят. Въздухът не ми изглежда разтопен. Като имаш предвид колко зле можеха да бъдат нещата, имаш много, за което да си благодарен. Запомни това.

— Аз… — Мъжът примигна.

— Исках да кажа, запомни точно тези думи. Това е фразата, която да използваш пред жената, с която се срещаш. Много помага. — Той зарови в раницата си и извади бутилка тайленска бира от лавис, която бе спасил. Руа спря да се стрелка край върха на палатката за достатъчно дълго, че да се спусне надолу и да я огледа.

— Искаш ли да видиш един номер? — попита Лопен.

— О… още един? — попита мъжът.

— Обичайно бих махнал капачката с един от ноктите си. Имам чудесни хердазийски нокти, изключително твърди. Твоите са по-слаби, като на повечето хора. Така че, ето го номера.

Лопен нави крачола на панталона си с една ръка. Натисна шишето — с горния му край — към крака си и тогава, с бързо отмятане, отвъртя капачката. Вдигна бутилката към мъжа.

Мъжът се пресегна към нея с превързания остатък от дясната си ръка, която свършваше над лакътя. Погледна я, смръщи се, и вместо това посегна с лявата.

— Ако имаш нужда от шеги — подхвърли Лопен, — имам няколко, които вече не мога да използвам.

Войникът отпиваше мълчаливо, очите му се стрелкаха към началото на палатката, където бе влязъл Каладин, който сияеше меко и говореше с някои от хирурзите. Като познаваше Каладин, той вероятно им казваше как да си вършат работата.

— Ти си един от тях — каза войникът. — Сияен.

— Да — отвърна Лопен. — Но не наистина . Опитвам се да разбера каква е следващата стъпка.

— Следващата стъпка?

— Усвоих летенето — обясни Лопен — и имам духчето. Но все още не знам дали ме бива да спасявам хора.

Мъжът погледна към бирата си.

— Аз… мисля, че се справяш доста добре.

— Това е бира, не човек. Недей да ги бъркаш. Много е неудобно, но аз няма да кажа на никого.

— Как… — започна мъжът. — Как някой се присъединява към вас? Хората казват… казват, че те лекува…

— Естествено, лекува всичко, с изключение на онова, което се съдържа в скалната пъпка на края на врата ти. Което е страхотно за мен. Аз съм единственият нормален в тази група. Това може да е проблем.

— Защо?

— Казват, че трябва да си съсипан — поклати глава Лопен и погледна към духчето си, което направи няколко развълнувани лупинга, а после отново се стрелна, за да се скрие. На Лопен щеше да му се наложи да потърси мъника — той обожаваше тази игра. — Нали знаеш онази висока жена, сестрата на краля? Чортаната с поглед, който може да пречупи Вълшебен меч? Тя твърди, че силата някак трябва да влезе в душата ти. Така че аз се опитвах да плача много и да стена колко ужасен е животът, но мисля, че Отеца на Бурята знае, че лъжа. Трудно е да се държиш тъжно, когато си Лопен.

— Аз може и да съм съсипан — пророни тихо мъжът.

— Чудесно, чудесно! Все още нямаме тайленец, а напоследък изглежда, че се опитваме да съберем по един от всички. Имаме дори парш!

— Трябва само да помоля ли? — попита мъжът и отпи от бирата.

— Естествено. Питай. Следвай ни наоколо. При Лин проработи. Но трябва да изречеш Думите.

— Думи?

— „Животът преди смъртта, силата преди слабостта, пътят преди палачинките.“ Тези са лесните. Трудните са: „Ще защитавам онези, които не могат да се защитават сами“ и…

Внезапен студ прониза Лопен и скъпоценните камъни в стаята затрептяха, след което угаснаха. Един символ кристализира в скреж върху камъните край Лопен, след което изчезна под койките. Древният символ на Бягащите по Вятъра.