Роджър Зелазни - Окото на котката

… Планина, придържана към земята от огромен каменен нож, пронизващ я от върха до основите, с острие, украсено с тюркоаз, цвета на синия юг, женска планина — най-отгоре ти има тюркоазена купа с две яйца на синя сойка, покрити със свещена еленова кожа; планина, облечена в тюркоаз, с орлови пера на главата си — ти си видяла всичко, което става в племето. Когато обаче човек е свидетел на твърде много промени, това може да навреди на духа му. А аз съм видял доста…

Изкачваше се по пътя на мълнията, през къщи от тъмни облаци, дъга и кристал. Когато излезе на високите склонове под яркото нескривано от нищо слънце, му се стори, че сякаш е застанал на остров сред пенещо се море. Във всички посоки земята бе покрита с белота като памук. Обърна се с лице към четирите посоки на света, като пееше и правеше приношения от царевично брашно и цветен прашец. После седна, отвори останалата здрава кесия от еленова кожа и извади някои неща. Дълго време мислеше за онова, което му се бе случило тогава…

Тази ивица от облаци… така прилична на издигнат от пръст олтар с формата на полумесец. Над него — гъба в гнездото си. Нощ. Беше погълнал горчивото лекарство и слушаше пеенето и думкането на барабаните. От човек на човек се предаваха роговите пръстени от опашка на гърмяща змия и ветрилото от пера. Всеки изпяваше по четири песни, преди да връчи символите на следващия. Беше го обхванало чувство на крайна умора още преди да дойде неговият ред. Доколкото му беше известно, веднъж Джон Рейв бе казал, че това е въздействието на борбата на пейота срещу пороците на личността. Почувства гърлото си свито и съвсем пресъхнало. Чудеше се до каква степен причината е духовна и до каква — физиологична.

Намираше се в твърде необикновен период от живота си. Беше ходил да учи надалеч. Старите обичаи вече не му изглеждаха приемливи, но и новите — също. Знаеше, че Местната американска църква 4 4 Местната американска църква (пейотизъм или религия на пейота) — широко разпространено религиозно движение сред индианците в Северна Америка, възниква в края на XIX в. (От „пейот“ — кактусово растение, от което се получава алкалоидно вещество, и халюциноген, лекарство. Смята се, че пейотът, приеман при религиозен обред, дава възможност за общуване с Бога и с духове на хора.) — Б.пр. се е оказала примамлива за мнозина, озовали се между два свята. Ала той вече бе изучил и антропологията и усещаше как тънкото острие на отчуждението се врязва като нож между него и изживяването още сега, само няколко седмици след поемането по Пътя на пейота. Халюцинациите с блестящите си цветове често бяха омайващо пленителни, но жаждата му си оставаше неутолена.

Ала тази нощ беше някак по-различна от останалите.

… Почувства го, когато, след като подаде по-нататък роговите пръстени от опашка на гърмяща змия и ветрилото, вдигна поглед нагоре и видя, че се оформя дъга. Това не му се стори необичайно и той я загледа с интерес. Тя изглеждаше едновременно далечна и близка и, взрян в нея, той забеляза движение. Две фигури — разпозна ги — преминаваха по нея като по огромен извит мост. Спряха и погледнаха надолу към него. Бяха воините близнаци — Тобадзисчини, Родения от водата, и Найенезгани, Убиеца на чудовища. Дълго време те просто се вглеждаха и тогава той осъзна, че може би погледите им не са втренчени точно в него. Внезапно движение го накара да усети, че на лявото му рамо е кацнала едра черна птица, гарван. Под дъгата бързо премина койот. Найенезгани опъна тетивата и вдигна лъка си с мълнията, но брат му сложи ръка върху неговата и той го свали.

Щом отново погледна наляво, гарванът беше изчезнал. Когато пак вдигна очи нагоре, дъгата се бе смалила и избледняваше…

На следващия ден се чувстваше слаб. Остана да почива, пи течности. Мисловните му процеси сякаш бяха забавени. Но видението по някакъв начин беше много важно. Колкото повече се задълбочаваше в него, толкова по се озадачаваше. Гарвана ли се готвеше да застреля Найенезгани или самия него? Дали птицата го бранеше от воините близнаци? Или пък братята се бяха опитали да го защитят от Гарвана?

Поради неотдавнашните занимания с антропология интересът му се засили още повече. Гарванът действително присъстваше в някои предания на племето като демонична сила — особено около планината Навахо, Моста на Дъгата, в района на Каньона Пют. Невинаги обаче е било така, макар времето, когато нещата са били други, да оставаше извън пределите на живата памет.