Роджър Зелазни - Окото на котката

Здесь есть возможность читать онлайн «Роджър Зелазни - Окото на котката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Окото на котката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Окото на котката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уилям Блакхорс Сингър, последният ловец от индианското племе навахо, снабдява Института за междузвезден живот с екзотични създания от далечни планети. Едно от тях е Котката, еднооко мислещо същество с променлива форма.
В телепатичния си контакт с Котката той й предлага да я освободи, ако тя му помогне да предотврати едно политическо убийство. Звярът приема, но при едно условие — после да унищожи своя враг, преследвача си, самия Сингър.
И смъртоносната игра започва…
В стремежа си да се спаси от зловещото създание Звездният следотърсач потъва в дебрите на опасните каньони, на своето минало и на родовата си памет — на път към смъртта, на път към живота…

Окото на котката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Окото на котката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Изкачваше се…

Котката, моето чинди… Вечно зад гърба ми…

Изкачваше се, косата му блестеше, наскоро измита с шампоан от корени на юка…

Всички неща от миналото са събрани в теб.

Вече се изкачваше сред мъглата, вятърът внезапно замря, камъните бяха тъмни и хлъзгави…

И как ще се изправя пред теб?

Планина, придържана към земята от огромен каменен нож, пронизващ я от върха до основите, женска планина — ти си видяла всичко, което става в племето. Ала познаваш ли по-удивителните звезди, които съм разглеждал? Позволи ми да ти разкажа за тях…

Изкачваше се бавно, а мъглата го притискаше, овлажняваше дрехите му, докато те не залепнаха за тялото му. Той пееше и се катереше нагоре; спираше на няколко места, защото това беше домът на Тюркоазеното момче и Жълтото царевично момиче, а в някои версии на преданието точно тук се е родила Изменящата се жена.

Загубих себе си сред ярките звезди.

Мина покрай група каменни хора, които сякаш му кимнаха изпод покривалата си от мъгла. Заобикалящата го кълбяща се белота го накара да си спомни за овцете на майка си, които бе пасъл като момче. Мислите му ги проследиха от стария им зимен хоган — там бе свършил фуражът — до летния лагер високо в планината, където готвеха и се хранеха под открито небе, а жените поставяха становете си между дърветата. Вуйчо му, певецът, събираше билки и ги сушеше на слънцето. Старият човек имаше вързопче с лекове, използвани за Пътя на женската плодовитост, който бе част от петнощните песнопения. Той изпълняваше също и песните през петте нощи на Пътя на благословията и умееше да извършва някои по-дребни ритуали за точна стрелба, както и петнощния Път за прогонване на злото. Освен това владееше обреда за връщане към доброто на всяко живо същество.

Когато пристигна вестта, че правителствените инспектори чакат край дезинфекционните ями, празничен дух затанцува из поселищата като гърбав гайдар. Лагерът бе вдигнат и звънчетата на овцете звънтяха, докато те караха стадата надолу по планината към местата за обеззаразяване. Ямите воняха на сяра, а миризмата на овчи тор пропиваше всичко, дори ботушите. Работата беше бавна и мръсна, тъй като овцете трябваше да се прекарват през изкопаните трапове една по една, да се броят, да се събират на едно място и да им се издават удостоверения, валидни до следващия сезон, че по тях няма кърлежи и болести. Въздухът беше прашен от движението на животните. Скоро стада покриха хълмовете като ниско паднали облаци, а сред тях обикаляха лаещи кучета.

С напредването на деня сред смрадта и шумотевицата се засилваше празничната атмосфера. Миризми на овнешка яхния, препечен хляб и кафе, смесени с уханието на дим от горящи пинии, се носеха из въздуха. Все по-често избухваше смях. Започваха хазартните игри. Чуваха се песни. Тук-там надбягване с коне, бой на петли…

И облеклото стана по-красиво, щом работата приключи. Жените, наметнати с вълнени шалове и слънчобрани, докато караха овцете си от кошарата до дезинфекционната яма, сега сложиха най-хубавите си ярки поли с три волана, атлазени блузи и кадифени жакети със сребърни орнаменти по яката, сребърни копчета по целия шев на ръкава от рамото до китката и със завързани на фльонги илици отпред, тежки огърлици от тиквени цветове с няколко наниза тюркоази в тях. Мъжете се появиха в ризи от памучно кадифе със сребърни копчета. Ленти от сребро и тюркоаз обвиваха черните им шапки; те носеха зелени и сини гривни, пръстени, гердани — от планината Пайлът, Моринси, Кингман, Ройстън. И имаше шеги и танци, макар да липсваха разкази за свръхестественото, тъй като гръмотевицата и змиите все още бяха будни. Той си спомни първия си Танц на индианките на едно такова събиране. Нямаше с какво да плати, затова трябваше да танцува отново и отново през по-голямата част от нощта, да чува смеха на момичетата и да се движи накрая като насън, докато се появи възможност — може би нарочно? — и той избяга.

А сега…

Миналото лято бе посетил съвременен пункт, където дезинфекцираха овцете. Генетично програмираните животни бяха неподатливи на повечето от старите болести. Все пак имаше няколко паразита, които можеха да причинят неприятности. Прекарваха овцете през набързо монтирани, леки, без мирис аерозолни тунели, брояха ги с компютър и ги затваряха в заграждения от няколко свръхвисокочестотни стени, създавани от излъчванията на малки устройства, пуснати небрежно на земята. Повечето от ястията се приготвяха в бързи, практични, макар и малко старомодни портативни микровълнови фурни. Музиката за вечерта беше записана на чипове или предавана чрез сателит. По-голямата част от последвалите танци му бяха непознати. Остана с впечатлението, че се забелязват по-малко традиционни облекла, че по-малко хора се придържат към правилното поведение. Нямаше кой знае колко коне. А един младеж направо дойде при него и го попита за името му…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Окото на котката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Окото на котката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Роджър Зелазни - Мост от пепел
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Изменящата се земя
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Лудият жезъл
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Избор на лице
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Принц на Хаоса
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Кръвта на Амбър
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
Отзывы о книге «Окото на котката»

Обсуждение, отзывы о книге «Окото на котката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x