Роджър Зелазни - Окото на котката

Вятърът беше този, който им даваше живот. Вятърът е този, който сега излиза от устите ни и ни дава живот. Когато спре да духа, умираме. В кожата по върховете на пръстите си виждаме следата на вятъра; тя ни показва откъде е духал, когато са били създадени прадедите ни.

Кабината избръмча глухо, контурите й се очертаха, бързо се изпълниха и изпъкнаха ясно пред погледите им.

Висок, добре облечен чернокож мъж на средна възраст се усмихна, излезе и тръгна към тях.

— Приятно ни е, че дойдохте — приветства го Едуин Тедърс, ръкува се с него и се обърна към останалите. — Това е Чарлс Фишър, сценичен маг, менталист.

Посочи бледа жена, чиито сини очи бяха обрамчени със свръхфина мрежа от бръчки, а косата й бе опъната назад и вързана на опашка.

— Това е Елизабет Брук, художничка и писателка — представи я Тедърс. — Може би сте чели…

— Познаваме се — обади се Фишър. — Как си, Елизабет?

Тя се усмихна.

— Добре, за разнообразие. А ти?

Акцентът й беше британски, пръстените — скъпи. Стана, приближи до Фишър и леко го прегърна.

— Радвам се да те видя отново — каза му тя. — Преди няколко години работихме заедно — обясни на Тедърс. — Щастлива съм, че сте успели да го привлечете.

— Аз също — отвърна Тедърс. — А това е Мърси Спендър 5 5 Mercy (англ.) — милост; spender — отдаваща. — Б.пр. .

Фишър пристъпи към набитата подпухнала жена с воднисти очи и плетеница от червени жилки под кожата на носа. Тя избърса ръка, преди да стисне неговата. Побърза да отмести погледа си.

— Мърси…

— Здравей.

— … това е Алекс Мансин. Работи за Световната стокова борса.

Алекс беше нисък и възпълен, с момчешко лице под посивяващата коса. Очите му обаче гледаха твърдо и в погледа му прозираше дълбочина.

— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Фишър.

— Наричай ме Чарлс.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Чарлс.

— … а пък това е Джеймс Маккензи Айрънбеър 6 6 Ironbear (англ.) — желязна мечка. — Б.пр. , инженер по сателитите — продължи с представянето Тедърс.

— Джим.

— Дейв.

Джеймс Айрънбеър беше среден на ръст, добре сложен, с дълга черна коса, тъмни очи и мургав тен. Ръцете му бяха големи и създаваха впечатление за сила.

— И ние сме работили заедно — каза той. — Как си, Чарлс?

— Имам много работа. Ще ти разкажа по-късно.

— И Уолтър Сандс. — Тедърс посочи огромен усмихнат мъж, застанал до бара с чаша в ръка. — Играе на карти и такива работи.

Фишър вдигна вежди, после кимна.

— Господин Сандс…

— Господин Фишър.

— И така, събрахме се — обяви Тедърс. — Всички останали прегледаха чиповете.

— Аз също — обади се Фишър.

— Е, другите вече си съставиха мнение. Ти мислиш ли, че ще съумееш да доловиш приближаването на стрейджианския адепт?

— Не съм сигурен — отвърна Фишър, — щом става дума за извънземна със специална подготовка.

— Точно това казаха и всички останали. Може ли да ти предложа нещо за пиене?

— Всъщност бих предпочел нещо за ядене. Идвам от друг часови пояс. Още не съм имал възможност да вечерям.

Тедърс отиде до интеркома, натисна копче и поръча храна.

— Ще ти я сервират на втория етаж — обясни той. — Предлагам всички да се качим горе и там да обмислим нещата. Може би там е малко… по-далече… от всякакви възможни действия. Така че ако някой иска да си вземе нещо за пиене, по-добре е да го направи сега.

— Ще изпия един джин с тоник. — Мърси се изправи на крака.

— Не е ли по-добре да изпиеш чаша чай? — попита я Елизабет. — Много е хубав.

— Не. Предпочитам джин с тоник.

Тя отиде до бара и си приготви коктейла. Елизабет и Тедърс се спогледаха. Той сви рамене.

— Зная какво си мислите — Мърси все още беше обърнала широкия си гръб към тях, — само че грешите.

Стоящият до нея Уолтър Сандс се ухили и се извърна настрана.

Тедърс ги изведе от стаята и те поеха след него нагоре по широка стълба.

Стаята, в която ги въведе, се намираше в предната част на сградата. В средата й имаше голяма маса, а на нея — малък уред. Шест удобни на вид кресла бяха наредени около масата. Вляво имаше канапе и четири по-малки маси покрай стените вляво и вдясно. Три транспортни кабини, всяка от които побираше по няколко души, бяха инсталирани до задната стена. Тедърс спря на прага и посочи към разделящия се коридор.

— Чарлс — каза той, — вратата на твоята спалня е втората вляво, ето там.

После се обърна.

— Разположете се удобно. Ще работите в тази стая. Тук постоянно трябва да има двама души, които да се вслушват, за да открият извънземната, а в това време останалите ще почиват. Може да се групирате по двойки по свой избор. Това малко устройство на масата е аларма. Щом натиснете копчето, из цялата сграда ще се разнесе пронизителен звън.