Роджър Зелазни - Името ми е легион

Можеше да й кажа едно-две изречения и да й наредя да ги предаде. Само дето не бях много сигурен дали ще си мълчи при предаването, ако в този момент животът за нея е по-скучен от обикновеното. Налагаше се да се върна там, колкото е възможно по-бързо и лично да се погрижа това да бъде изтрито.

Отпих голяма глътка и измъкнах папката за Дейв. Проверих какъв е телефонът му — всъщност, имаше два телефонни номера — и си прекарах петнайсет минути в опити да се свържа с него. Късмет — никакъв.

Добре. Сбогом, Ню Орлийнс, сбогом, покой. Този път се обадих на летището и направих резервация. После гаврътнах питието, приведох се в ред, събрах си малкото багаж и тръгнах да освобождавам стаята. Здравей, централа…

По време на полетите си този ден бях размишлявал над идеите на Тейяр дьо Шарден за продължението на еволюцията в областта на артефактите и ги сравнявах с тези на Гьодел за неспособността на машините да вземат решения, играех си епистемологични игрички, сякаш Палача беше пул, чудех се, размишлявах, дори се надявах — надявах се истината да е по-благородното предположение: че Палача, разумният, се е завърнал и е с ума си, че убийството на Бърнс всъщност е било нещо такова, каквото май бе излязло в действителност, че провалилият се експеримент всъщност е бил успешен в друг смисъл, триумф, ново звено във веригата на съществуването… А Лейла не бе успяла да ме обезкуражи съвсем, що се отнася до способностите на невристорния мозък в това отношение… Сега обаче си имах собствени проблеми — и дори най-окуражаващото философско видение не може да се сравни със зъбобола, ако случайно те заболи зъб.

И съответно Палача беше минал в трета глуха и мислите ми бяха насочени предимно към мене самия. Разбира се, съществуваше възможността той наистина да се е появил, Дейв да го е спрял и да се е обадил да ми докладва, както беше обещал. Но беше използвал името ми.

Нямаше как да си правя кой знае какви планове, преди да съм разбрал за какво точно ми се е обадил. Не ми изглеждаше много вероятно такъв отявлено религиозен човек като Дейв изведнъж да е решил да се захване с изнудване. От друга страна, той беше от хората, които изведнъж ги прихваща ентусиазмът и веднъж бе преживял неочакван прелом. Трудно беше да се каже… Техническата му подготовка плюс познанията му за програмата на базата данни го поставяха в необикновено силна позиция, ако решеше да ме прецака.

Не обичах да мисля за някои неща, които съм извършил, за да запазя статута си на несъществуващ човек; особено не ми харесваше да си мисля за тях във връзка с Дейв, когото не само продължавах да уважавам, но и да харесвам. Тъй като личните ми интереси доминираха, а нямах възможност да правя планове, мислите ми задълбаха в по-обща бразда.

Преди много-много време Карл Манхайм е бил този, който е отбелязал, че радикалните, революционни и прогресивни мислители са склонни да използват механични метафори за държавата, докато тези с консервативен уклон правят растителни аналогии. Казал го е цяло поколение преди появата на кибернетиката и екологичното движение да си пробият път през пустошта на общественото съзнание. Ако не друго, струваше ми се, че тези две явления още повече изясняват различията между две гледни точки, които въпреки че вече не се свързваха задължително с политическите позиции, с които ги свързва Манхайм, наистина представляват и по мое време феномен, който продължава да съществува. Има хора, които разглеждат обществените/икономическите/екологичните проблеми като нарушения във функционирането, които могат да бъдат поправени чрез прости ремонти, заменени, модернизирани — линеен поглед, който приема дори нововъведенията като прости добавки. А има и хора, които понякога се чудят дали изобщо да се помръднат, защото съзнанието им следи събитията в посока на второстепенните и третостепенни ефекти, докато те се натрупват и се оплождат кръстосано из цялата система… Засягам крайностите. Кибернетиците си имат примките с многобройните им обратни връзки, макар че никога не е ясно как разбират точно какви, кои и колко да инсталират, а еколозите гещалтисти очертават линии, които представят точки на намаляващи завръщания, въпреки че понякога е също толкова трудно да се проумее как определят своите ценности и приоритети.

Разбира се, всеки от тях има нужда от останалите — земеделците и гайкаджиите. Ако не друго, те служат един на друг за взаимна проверка. И макар от време на време равновесието да се нарушава, през последните два века гайкаджиите държат фронта. Ала днешните гайкаджии могат да бъдат също толкова консервативни в политическо отношение, колкото и земеделците, за които говори Манхайм, и тъкмо от тях се боях най-много в момента. Те бяха онези, които видяха в програмата за базата данни в сегашната й форма прост пенкилер за сума ти болести и носител на куп добрини. Тя не само не успя да изцери никоя от болестите обаче, а и породи цял куп нови. Макар и да имаме нужда и от двата вида хора, ще ми се повече хора да бяха заинтересувани от това, да копаят градината на държавата, вместо да ремонтират основно мотора й, след като програмата беше въведена официално. Тогава нямаше да бъда беглец от една форма на съществуване, която намирах за противна, и нямаше да се кося дали мой бивш колега е разкрил самоличността ми.