Тимъти Зан - Гамбит с пионка

Олитът го изгледа внимателно с тъмните си очи.

— Това пък защо?

— Защо не? Никога преди това не съм играл тази игра, ти също при тези правила. Така истинската игра ще бъде съвсем почтенна. По-честна. Така ще постъпим при втората и третата игри.

— Аха, това е въпрос на чест? — чужденецът изкриви главата си надясно. — Добре. Започваме.

Дори с въведените промени играта „Син марш“, както я нарече Ачранае, не беше чужда на олита и той я спечели лесно. Кели подозираше, че упражненията „Син марш“ са били задължително занятие във военната академия на олитите.

— Този Стриф дали казва истината, че нямате междузвездни кораби? — запита Ачранае, когато отново подредиха пионките.

— Какво? А, да — отговори разсеяно Кели, погълнат от мисли за ходовете по време на следващата игра. — Наистина нямаме междузвездна комуникация.

— Удивително, тъй като така бързо схващаш принципите и тактиката на пространствената вийна — махна с ръка, чиито нокти бяха скрити. — И жалко, тъй като няма да може да се отбранявате, ако Стрифкар реши да ви унищожи.

— Мисля, че не, но защо трябва да правим това? Не представляваме никаква заплаха за тях.

Ачранае посочи планшета.

— Ако си среден представител, струва ми се, че твоите земляци притежават необикновени тактически способности и се отличават с агресивност. Тези черти правят от вас ценни съюзници и опасни противници за всяка космическа раса.

Кели вдигна рамене.

— В такъв случай ще трябва да ни убедят.

— Това е малко вероятно. Стрифкар са прочути със своята гордост и не признават никакви съюзници. Начинът, по който се отнасят към нас, отразява отношението им към чуждите.

Кели забеляза с безпокойство, че олитът отново започна да се гневи. Промяната на темата беше крайно наложителна.

— Е, започваме ли?

Ачранае просъска по своему:

— Добре.

Още от самото начало Кели нямаше шансове. Стараеше се колкото можеше, но беше ясно, че олитът може да мисли в три измерения по-добре от него. Няколко пъти загуби пионка само защото не се сети за напълно очевиден ход, който трябваше да направи. Облян в пот, той се опитваше да се овладее и да отделя повече време за всеки ход. Но това нищо не помогна. Ачранае неумолимо стягаше примката и стана ясно, че няма защо да се съпротивлява.

Кели се отпусна назад, дишайки дълбоко. „Нормално — помисли си той — бих ли могъл да се надявам да спечеля игра, в която той има предимство, тъй като я познава по-добре. На следващата ще бъде съвсем друго, тъй като на него принадлежи правото на избор…“

Ачранае прекъсна мислите му:

— Реши ли вече на какво ще играем?

— Почакай малко, може ли? — промърмори Кели, хвърляйки съвсем не приятелски поглед на олита. — Нека да си помисля.

Това не беше никак лесно. Кели беше най-добър в шахмата, но Ачранае вече доказа, че е прекрасен стратег, поне във военните игри. Следователно предлагането на шахмат би било рисковано. В игрите на карти много зависи от щастието, а във втората игра Кели трябваше да си осигури колкото се може повече шанс за победа. Игрите с букви не влизаха в сметката. Варкаби, това е твърде просто. А може би…

А може би някаква спортна игра?

— Слейч? Може ли да ни се даде някакво допълнително оборудване? Би ми била нужна някаква продълговата маса, хилки и някакви подскачащи топчици.

— Игрите, при които са нужни физически способности не могат да бъдат използвани в това състезание — отговори Слейч.

— Нямам нищо против това — отговори Ачранае. Кели го погледна удивен. — Каза, че можем да избираме игрите и правилата, а този път избира Кели Маклейн.

— Занимаваме се с психология — отсече Слейч. — Не ни интересуват мускулите ви. Трябва да изберете игра, за която е достатъчно оборудването, което е пред вас.

— Това е унизително!

— Не, всичко е наред, Ачранае — намеси се Кели, засрамвайки се, че е предложил нещо такова. — Слейч е прав, това не би било напълно почтено. Не постъпих честно, предлагайки това. Извинявай.

— Вината не е твоя — каза олитът. — Трябва да се срамуват тези, които са ни докарали тук.

— Да — съгласи се Кели, поглеждайки навъсено към тавана. Чужденецът добре схвана това. Ачранае не му беше враг, а само партньор в играта. Истинският му враг беше Стрифкар.

Осъзнаването на това не променяше положението му.

Изкашля се.

— Добре, Ачранае, мисля, че съм готов. Тази игра се нарича шах…

Олитът бързо схвана принципите и ходовете, така, че Кели се замисли дали чужденците нямат подобна игра. За щастие изглеждаше, че ходовете с коня са за него изцяло новост и Кели се надяваше, че това ще намали до известна степен тактическите възможности на партньора. Ачранае предложи да се въведе възможността да се отстъпва с пионките. Кели се съгласи и пристъпиха към пробната игра.