Тимъти Зан - Гамбит с пионка

Третата игра…

Кое би било най-почтено? Измислянето на игра, която никой от тях преди това не е играл? Тогава вродените умения на Кели и обучеността на Ачранае биха им дали равни шансове. От друга страна, за Стрифкар това би била още една възможност за наблюдаване на техния начин на действие, а Кели нямаше желание да сътрудничи на угнетителите. Знаеше също, че Ачранае мисли същото. Интересно беше от колко време Стрифкар отвличаше олитите и защо те позволяваха това. Кели си помисли, че сигурно нямаха понятие къде се намира този Институт по игрите — използването на трансфера пречеше да се попадне на следите на похитителите…

Звънецът, макар че го очакваше, го изплаши.

— Вече е време — обяви безцветния глас на Слейч. — Трябва да се върнеш в залата за тестове.

Кели направи гримаса, стана и тръгна кем вратата. Може би Ачранае е измислил нещо.

— Сега в по-добро настроение ли си? — запита Ачранае Кели, щом като седнаха един срещу друг на масата.

— Да — кимна с глава Кели. — Благодаря ти, че предложи прекъсване на играта. Наистина ми беше нужно.

— Почуствах, че честта не ти позволява да помолиш за него. — Чужденецът посочи планшета. — Сега е твой ход.

Сега, след като се беше овладял, Кели лесно навакса загубеното и отново пристъпи към атака. Виждайки, какво голямо внимание олитът отдава на царицата, Кели му постави клопка, излагайки своята царица за примамка. Ачранае се подведе и… Кели спечели в пет хода.

— Отличен ход — каза олитът с възхищение. — тази атака беше изненадваща. Имах право: твоите тактически умения са несъмнени. Някога ще бъдете наистина изключителна звездна сила.

— Ако по принцип някога излезем извън нашата планета — подхвърли Кели, разчиствайки планшета. — Засега сме само пионки в играта.

— Всеки от вас спечели по веднъж — обади се Слейч. — Време е да изберете следващата игра.

Кели преглътна слюнката си и погледна Ачранае, срещайки неговият питащ поглед.

— Имаш ли някакво предложение? — запита той.

— Нищо конкретно. Най-почтена би била играта, в която спечелването зависи от късмета. Освен това, още не зная какво изисква моята чест.

— Какво значи това?

— Дали аз трябва да оцелея, за да се върна при своите или не трябва, оставайки тази възможност на теб.

— Жалко, че не можем да предизвикаме на подобен двубой Стрифкар — заяви кисело Кели.

— Това би бил най-добрият изход — съгласи се Ачранае. — Но се съмнявам, че би приел това предизвикателство.

Настъпи продължителна пауза… Изведнъж на Кели нещо щракна в главата. Толкова рисковано, че и двамата можеха да изгубят главите си. Но съществуваше възможност, ако имат щастие… а всяко друго решение осъждаше единия от тях на сигурна смърт. Кели стисна зъби и взе решение.

— Ачранае — започна той внимателно — мисля, че открих подходящата игра. Имаш ли ми толкова доверие, че да се съгласиш на нея веднага, преди да ти обясня за какво става дума и да играеш без пробна игра?

Муцуната на олита трепереше леко, като се вглеждаше в човека. В продължение на доста време Кели чуваше само туптенето на собственото си сърце. Най-накрая, бавно, Ачранае наклони главата си надясно.

— Добре. Вярвам в твоята честност. Съгласявам се на тези условия.

— Слейч? Продължават ли да действат същите правила? — провикна се Кели.

— Естествено.

— Добре. — Кели въздъхна дълбоко. — В тази игра вземат участие две съперничещи помежду си царства и бълващо огън Същество, което угнетява и едните, и другите. Тук е подземната пещера на чудовището, — сложи черна пионка върху планшета, а след това три прозрачни шайби с поставките. — Тези две царства се наричат Планинско царство и Град на равнината. Планинското царство е по-голямо — тук е средата му, а тук границата. — Постави голяма червена пионка върху горната шайба, а два квадрата по-нататък добави пръстен от шест по-малки. Премести черната пионка точно до пръстена и взе голяма жълта пионка. — Това е Градът на равнината — каза, премествайки я бавно над централната шайба. Вгледа се внимателно в планшета. Между двете нива имаше десет сантиметра… постави желтата фигура на разстояние осем квадрата от червената и четири встрани. Това не беше идеалната позиция, но нямаше друга възможност. — Е, и най-накрая това са нашите войски. — Между двете царства постави по десетина червени и жълти пеперуди. — Победа означава изпълнението на две условия: чудовището трябва да бъде убито и силите на противниковата страна не трябва да се намират наблизо и да заплашват царството. Ясно ли е?