Тимъти Зан: Наследникът на Империята

— Максимално ускорение. Пригответе се за скок в хиперпространството — извика той в интеркома и тръгна към вратата.

— Забравете за тази заповед, лейтенант — напълно спокойно каза Траун. — Екипажите на изтребителите да заемат местата си, активирайте защитните полета.

Пелаеон направи крачка към него:

— Адмирале…

Траун го прекъсна с рязко вдигане на ръката:

— Елате насам, капитане — заповяда той. — Хайде да видим какво е положението.

Върховният адмирал натисна някакво копче и произведенията на изкуството изведнъж изчезнаха. Залата се превърна в миниатюрно копие на мостика, с командно табло и оперативен екран, а на двойния кръг монитори се появиха данни за въоръжението. Освободеното пространство се изпълни с триизмерно тактическо изображение, в единия му край мигащо кръгче отбелязваше движението на нападателите. Близо до него на стената бе изписано приблизителното разчетено време до сблъсъка — дванайсет минути.

— За щастие разузнавателните кораби имат твърде голяма преднина, за да бъдат непосредствено застрашени — отбеляза Траун. — Така че нека видим с какво точно си имаме работа. Мостик, заповядайте на трите най-близки патрула да атакуват противника.

— Веднага, сър.

На холограмата три сини точки от линията на патрулните кораби промениха траекторията си и се насочиха към щурмовите фрегати на Новата република. С периферното си зрение Пелаеон наблюдаваше как Траун се наведе напред, за да следи промяната в курса на щурмовите фрегати и придружаващите ги изтребители. Една от сините точки премигна и изчезна.

— Чудесно — облегна се назад в креслото си Траун. — Достатъчно, лейтенант. Наредете на другите два патрула да се върнат, а корабите от четвърти сектор да се отстранят от пътя на нападателите.

— Да, сър — гласът на Тшел прозвуча доста объркано. Объркване, което Пелаеон напълно разбираше.

— Не трябва ли поне да предупредим флотата? — предложи той и усети напрежението в гласа си. — „Мъртвешка глава“ може да пристигне след по-малко от двайсет минути, а повечето от останалите — до един час.

— Последното, което би трябвало да правим сега, е да струпваме тук още наши кораби, капитане — отговори Траун. Погледна Пелаеон и се усмихна леко: — Освен всичко друго може да има и неколцина оцелели, а не бихме искали бунтовниците да разберат за нас. Прав ли съм? — отново се обърна към екраните: — Мостик, двайсет градуса наляво, право на пътя на нападателите, с обърнати срещу тях надпалубни съоръжения. Щом навлязат във външния периметър, корабите от четвърти сектор да ги заобиколят в гръб и да заглушат предавателите им.

— Тъй вярно…сър. Сър?

— Няма значение, дали ме разбирате, лейтенант — гласът на Траун беше леденостуден. — Просто изпълнявайте.

— Слушам, сър.

Пелаеон внимателно си пое дъх, докато наблюдаваше маневрите на „Химера“ съгласно заповедите на върховния адмирал.

— Май и аз не ви разбрах, адмирале — каза той. — Като обърнем към тях надпалубните…

Траун отново го спря, вдигайки ръка:

— Гледайте и се учете, капитане. Достатъчно, мостик, заемете позиция. Свалете защитните полета на доковете за скачване и усилете останалите. Изтребителите да се подготвят за излитане. Да се насочат право напред и на два километра пред „Химера“ да се пръснат на няколко групи в отворен боен строй, да намалят скоростта и да се престроят за зонална атака — изчака потвърждение, че заповедта е получена, и се обърна към Пелаеон: — Сега разбрахте ли, капитане?

Пелаеон стисна устни:

— Страхувам се, че не, сър — призна той. — Ясно е, че обърнахте кораба, за да дадете известно прикритие на изтребителите, докато излетят, но останалото е само класическата маневра на „Марк Забл“ за обкръжаване на противника. Няма да се хванат на нещо толкова просто.

— Напротив — студено го поправи Траун. — Не само ще се хванат, но и ще бъдат напълно унищожени. Гледайте, капитане. И се учете.

Изтребителите излетяха, отдалечиха се от „Химера“, преодолявайки притеглянето на звездния разрушител, и се разпръснаха наоколо като водни пръски от екзотичен фонтан. Нахлуващите кораби ги забелязаха и коригираха курса си… Пелаеон премига изненадано:

— Какво, в името на Империята, правят?

— Опитват се да се защитят по единствения им познат начин — отговори Траун, като задоволството в гласа му не можеше да бъде объркано. — Или, за да бъдем по-точни.

единственото противодействие срещу „Марк Забл“, на което са способни психически — той кимна към трептящата сфера: — Разбирате ли, капитане, командирът на бунтовниците е от Елом. А еломинците просто не могат да възприемат тази на пръв поглед разхвърляна атака като част от съвършено изпълнен „Марк Забл“.