Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— И се свърза с Карде?

— Най-накрая. Първо прекарах четири години и половина в разкапания подземен свят на галактиката, прехранвайки се с каквато намеря — тя отново прикова поглед в него, в очите й се забелязваше следа от старата омраза. — Работила съм усилено, за да стигна дотук, Скайуокър. Не можеш да разрушиш постигнатото. Този път няма да можеш.

— Не искам да разрушавам нищо — спокойно отговори Люк. — А само да се върна в Новата република.

— А аз искам да се върна в старата Империя — излая тя. — Много често не става, както искаме, нали?

Люк поклати глава:

— Така е, не става.

Тя го изгледа, затвори тубичката с мехлема и му я подхвърли.

— Намажи си раната на лицето. И поспи малко. Утре ще е много тежък ден.

Товарният кораб клас А, очукан след няколко стълкновения с артилерията, се отдели от десния борд на „Химера“. Огромният контейнер, снабден с хипердвигател, заплава бавно в космоса, бледите плочи на корпуса блестяха меко в светлините на звездния разрушител. Траун погледна към данните на радара в командната зала и кимна:

— Изглежда, всичко е наред, капитане. По план. Можете да продължите с изпитанието веднага щом сте готови.

— Ще ми трябват още няколко минути, сър — отвърна Пелаеон, съсредоточен в екрана на компютъра. — Техниците имат някакъв проблем с включването на защитното поле.

Капитанът сдържа дъха си, страхувайки се от евентуалното избухване на адмирала. Все още неизпитаното в полеви условия защитно поле и специално преустроеният товарен кораб струваха страшно много пари, които Империята не можеше да си позволи да изгуби. Огромни средства бяха вложени в разработването на технологията и прецизно изготвения изпитателен модел, а и от тези защитни полета изцяло зависеше успехът на операцията в Слуис Ван. Траун обаче само кимна и каза спокойно:

— Разполагаме с достатъчно време. Какви са новините от Миркр?

— Последното съобщение пристигна преди два часа. Още нищо.

Траун кимна отново:

— А данните от Слуис Ван?

— Ами… — Пелаеон надникна в съответния документ. — В момента там се намират сто и дванайсет приходящи бойни кораба. Шейсет и пет от тях се използват за превоз на товари, останалите са въоръжена охрана.

— Шейсет и пет — с очевидно задоволство повтори Траун. — Великолепно. Имаме избор.

Пелаеон се размърда с неудобство:

— Тъй вярно, сър.

Адмиралът забрави за момент за предстоящия опит и внимателно го изгледа:

— Виждате ми се загрижен, капитане. Пелаеон кимна към товарния кораб:

— Не ми харесва идеята да ги пратим в територията на врага без никаква възможност за връзка с нас.

— Нямаме голям избор — сухо напомни Траун. — Такъв е основният принцип на работа на защитните полета, вътре не може да проникне нищо, но и навън не може да излезе — той вдигна вежди и добави съвсем на място: — При условие че защитните полета изобщо проработят.

— Прав сте, сър. Но…

— Какво, капитане?

Пелаеон събра сили и се хвърли с главата напред:

— Струва ми се, адмирале, че в тази операция би трябвало да използваме Кбаот.

Траун го изгледа изпитателно:

— Кбаот?

— Да, сър. Той ще ни осигури връзка с кораба…

— На нас не ни трябва връзка с кораба, капитане — прекъсна го адмиралът. — Внимателното планиране на времето е напълно достатъчно.

— Позволете ми да не се съглася с вас, адмирале. При нормални обстоятелства точното преценяване на времето наистина върши работа. Но няма никакъв начин да изчислим колко време ще е необходимо, докато се получи разрешение от патрулните кораби на Слуис за преминаване на орбиталните докове.

— Напротив — студено възрази Траун. — Проучих внимателно психиката им. Мога да определя със сигурност за колко време ще проверят кораба. Капитанът стисна зъби:

— Ако екипажите на патрулните кораби са съставени само от жители на Слуис, може и да е така. Но понеже бунтовниците си доставят голяма част от екипировката и нужните суровини през Слуис, със сигурност ще има техни представители в системата за контрол.

— Няма никакво значение. Все пак решението ще се вземе от някой слуисцианец. Неговата преценка за времето ще диктува нещата.

Пелаеон въздъхна, призна се за победен и промърмори:

— Както кажете, сър. Траун го изгледа:

— Тук не става въпрос за проява на ненужна храброст, капитане. Нито за доказване, че имперската флота може да мине и без Кбаот. Нещото, което има огромно значение, е, че ние не можем да си позволим да го използваме твърде често.