Тимъти Зан - Тъмната сила

С това единствено щракване на претоварената електроника тя бе изгубила всичко — предавателя, светлините, малките маневриращи двигатели, регулатора на системите за поддържане на живота, предавателя за спешни случаи. Всичко.

За момент мисълта й полетя към Скайуокър. Той също се беше изгубил в дълбокия космос, но тогава тя бе имала причина да го намери. А никой нямаше причина да намери нея.

Край нея прелетя обхванат от пламъци имперски изтребител и избухна. Голям шрапнел се плъзна по огнеупорния скафандър, който прикриваше раменете й, и блъсна главата й в облегалката на креслото.

В мига преди да потъне в чернотата, тя зърна пред себе си лицето на императора. Знаеше, че отново го бе подвела.

Вече наближаваха залата за наблюдение зад мостика на „Катана“, когато Люк внезапно подскочи.

— Какво става? — извика Хан и светкавично се извърна да огледа коридора зад тях.

— Мара — отвърна той, лицето му беше напрегнато. — Тя е в беда.

— Ударена ли е? — попита Хан.

— Катапултирала е и не може да се прибере — каза Люк, челото му се набръчка от усилието да се съсредоточи. — Сигурно е попаднала на йонни лъчи.

Хлапакът изглеждаше, сякаш току-що беше изгубил най-добрия си приятел, а не хладнокръвен убиец. Хан се замисли дали да го изрече на глас, но в последната секунда реши, че сега има по-неотложни задачи, за които да се тревожи. Вероятно това беше още една от джедайските налудничавости, които, така или иначе, нямаха особен смисъл.

— Е, в момента няма как да й помогнем — каза той и отново пое напред. — Хайде.

Главните коридори на десния и на левия борд водеха до залата за наблюдение, откъдето една-единствена врата извеждаше на мостика. Ландо и Чубака седяха от двете страни на изхода на левия коридор, криейки се от преграден лазерен огън, и от време на време стреляха в отговор.

— Какво става, Ландо? — попита Хан, когато с Люк застанаха до тях.

— Нищо добро, приятелю — изръмжа Ландо. — Останаха най-малко десетина. Шен и Томръс са ранени, Шен най- вероятно ще умре, ако не намерим медицински робот до един час. Анселм и Клайн се грижат за тях на мостика.

— Ние се справихме малко по-добре, но двама ни преследват по петите — каза Хан, като набързо огледа редиците монитори в помещението. Можеха да се прикрият зад тях, но после нямаше как да се изтеглят назад към мостика, без да се изложат на огъня на врага. — Само ние четиримата едва ли ще успеем да ги задържим тук — реши той. — най-добре да се изтеглим на мостика.

— Откъдето вече няма да има накъде да отстъпваме — подхвърли Ландо. — Вярвам, че си помислил за това.

Хан усети, че Люк се напряга.

— Добре — каза Люк. — Отивайте всички на мостика. Аз ще се оправя с тях.

Ландо го зяпна.

— Какво?

— Ще се оправя с тях — повтори Люк. Извади лазерния меч, острието се появи с рязко съскане. — Изчезвайте, знам какво правя.

— Хайде — кимна Хан. Нямаше представа, какво си беше наумило хлапето, но нещо в изражението му подсказваше, че не бива да се спори с него. — Можем да го прикриваме отвътре.

За по-малко от минута заеха позиции — Хан и Ландо точно зад вратите на мостика, Чубака на няколко метра зад тях под прикритието на командното табло на двигателите, а Люк се беше изправил сам на изхода на коридора, стиснал в ръка лазерния меч. На имперските войници им трябваше една минута, докато разберат, че коридорът е свободен, но след това се раздвижиха бързо. По мониторите взеха да рикошират изстрели от прикриващ огън и от двата изхода на коридора заизскачаха войници, прикриваха се зад дългите редици екрани и притуряха към градушката от лазерни изстрели в залата.

Хан се опитваше да сдържи треперенето си и непрекъснато стреляше, макар много добре да съзнаваше, че само увеличава хаоса. Лазерният меч на Люк подскачаше като гладно животно и отклоняваше изстрелите, които минаваха твърде близо до тялото на джедая. Изглежда, досега хлапето не беше ранено, но Хан знаеше, че това не може да продължи дълго. Веднага щом имперските войници прекратяха честата прикриваща стрелба и се концентрираха върху целта си, изстрелите щяха да станат твърде много, за да ги избегне дори джедай. Той стискаше зъби, искаше му се Люк да му беше казал какво е намислил, и продължаваше да стреля.

— Приготви се! — извика Люк през трясъка на свистящите изстрели и докато Хан се чудеше за какво да се готви, джедаят отстъпи крачка назад и хвърли лазерния меч надясно.

Мечът прелетя през залата, удари се о стената, преряза с гръм дебелата обшивка на корпуса и разхерметизира преддверието. Люк скочи назад, като на косъм успя да се приземи на мостика, преди вратите да се затворят рязко от внезапния спад на налягането. Веднага завиха сирени, но Чубака ги изключи. В следващата минута продължаваха да се чуват ударите на лазерните изстрели по вратата към мостика — обречените имперски войници стреляха напразно. После шумът от изстрелите замлъкна. Това беше краят.