Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Ландо. Хан може да е казал нещо на Ландо.

— Тогава трябва да говорим с него — твърдо заяви калибопът. — Ще отида да говоря с капитана да пробием диамалското заглушаване. Могат ли джедайските ви умения да направят нещо по въпроса?

Лея си пое дълбоко дъх.

— Не зная — отвърна тя. — Нека опитам.

— Казвам ви, че това не може да чака — повтори Ландо, влагайки в гласа си цялата настоятелност и заплашителност, на които бе способен. — Трябва незабавно да говоря с висшия съветник Лея Органа Соло! Съдбата на Новата република може би виси на косъм. Да не говорим за живота ви.

— Нима? — невъзмутимо попита сенатор Миатамиа. Ландо знаеше, че диамалците са дяволски трудни за разгадаване, но бе пределно ясно, че сенаторът ни най-малко не се сепна. — И от какъв характер е тази опасност?

— Приятелят ми Хан отиде да види кометата — отговори той. — Наблюдавах го с макробинокъл и изведнъж… изчезна.

Страните на Миатамиа се набръчкаха.

— Искате да кажете „разби се“?

— Искам да кажа „изчезна“ — настоя бившият картоиграч. — Насред откритото пространство.

— Доколко е открито пространството около една комета?

— многозначително попита диамалецът и помръдна ухо. — Може да е направил вираж сред газовете или заслепен от блясъка на сиянието, да сте го загубили за миг от очи.

Калризиан въздъхна. Диамалецът дори не искаше да го чуе. Но Ландо знаеше какво бе видял.

— Добре тогава — каза Калризиан през стиснати зъби. — В такъв случай искам да ми върнете услугата, която ми дължите.

Този път и двете уши на сенатора помръднаха.

— Каква е била услугата?

— Закарах ви от Килпар до Корускант, забравихте ли? — припомни му бившият комарджия. — Така и не ми се изплатихте.

— Тогава заявихте, че няма да искате друго възнаграждение освен разговора ни.

— Излъгах — равно отвърна Ландо. — Сега си искам възмездието.

Миатамиа го изгледа заплашително.

— В момента водим битка.

— Тя не пречи — каза Калризиан и махна към мостика, който се виждаше през стената от прозрачна стомана на наблюдателната зала, в която бяха двамата със сенатора. — Искам единствено да се вдигне заглушаването на „Надмощие“. Само за честотата на личния предавател на съветник Органа Соло. Само за тази честота. Това е!

Диамалецът поклати глава.

— Не мога да поема риска, че едно такова действие няма да застраши живота и имуществото на диамалците — и той се обърна към битката.

Ландо преглътна едно проклятие. Погледът му се плъзна покрай сенатора и обсадения ишорски кораб към кометата, която светеше с такава измамна чистота отвъд бойното поле. Хан го помоли за помощ. Хан му вярваше. И Ландо знаеше какво бе видял.

— Добре — най-сетне каза Калризиан и решително застана пред диамалеца. Беше време да действа. — Споменахте риск. Да рискуваме тогава — той посочи ишорския кораб отпред.

— Ето какъв е облогът: веднага ме оставяте да говоря с Лея и ако опасността не се окаже толкова голяма, колкото твърдя, вие и Диамала ще получите мината и казиното ми на Варн.

Ушите на Миатамиа помръднаха.

— Сериозно ли говорите?

— Съвършено сериозно — отвърна бившият комарджия. — Приятелят ми е в беда и аз единствен мога да му помогна.

Няколко дълги секунди диамалепът го гледаше.

— Добре — най-сетне каза той. — Само честотата на личния предавател на висшия съветник Органа Соло. За не повече от две минути.

— Дадено — кимна Ландо. — Колко време ще ви отнеме да го уредите?

Сенаторът се обърна към комуникационната конзола на наблюдателната зала и изрече бързо нещо на родния си език. Отговорът, който получи, бе също толкова бързо изречен. Последва още една размяна на реплики…

— Уредено е — каза той, обръщайки се към бившия картоиграч. — Двете минути текат.

Ландо вече държеше в ръка предавателя.

— Лея.

— Ландо — облекчението в гласа й бе съвършено доловимо. — Надявах се да се свържа с теб. Хан е в беда.

— Знам — отвърна той. — Тръгнаха с Кариб да проверят кометата и ме помоли да ги следя с макробинокъла. Приближиха повърхността и изчезнаха.

— Как така изчезнаха? — разтревожено попита Лея. — Разбиха ли се?

— Не — отговори Калризиан. — Изчезнаха, все едно навлязоха в маскировъчен щит.

Той чу как тя дълбоко си пое въздух.

— Ландо, трябва веднага да отидем при кометата. Ако там се крие имперски кораб…

— Това е безспорно — прекъсна я той. — Но вече използвах всичките си услуги с това обаждане.