Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо? — прогърмя дълбок глас над главите им.

Люк приклекна, вдигнал инстинктивно лазерния меч. Погледна нагоре…

Над парапета и нишата на втория етаж забеляза голям овален отрязък от каменния таван, който се вълнуваше като втечнена скала. Пред очите му тя се превърна в гигантско лице, което погледна надолу към тях.

— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо? — повтори гласът.

— Добър номер — тихо каза Мара. — Хайде… отговори му.

Люк си пое внимателно дъх.

— Ние сме приятели — каза той. — Не искаме да навредим на Миттраунуруодо.

Очите на течното лице сякаш се спряха върху майстора джедай.

— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо?

Люк погледна към Мара:

— Запис?

— Изглежда… — напрегнато се съгласи тя. — Внимавай!

Люк вече се извърташе, стиснал лазерния меч в защитна позиция. Собствените му сетива пламтяха предупредително. Бяха двама и стояха на подиума: двойка набити стражеви дроиди с тежки гъсенични вериги за придвижване. Държаха едрокалибрени бластери.

— Застани зад мен! — кратко каза Люк на Мара и направи крачка напред.

Точно навреме. Едва бе успял да се присегне към Силата, и двата стражеви дроида откриха огън срещу тях.

— Глупачка! — чу Мара да се самообвинява зад гърба му. — Голяма тлъста диверсия… най-старият номер в света. И аз му се хванах!

— Мери си думите! — предупреди я Скайуокър. Стражите бяха добри. Трасираха залата със систематичен целеви огън, който бързо би ликвидирал по-голямата част от противниците им. Но засега майсторът джедай оставаше крачка пред тях. — Можеш ли да направиш нещо?

В същия миг над рамото му блъвна яростен бластерен огън към ставите и блестящите очи на дроидите. Без полза.

— Бронята е дебела за моя бластер — каза Мара. — Да опитаме това…

— Внимавай… единият тръгна — прекъсна я Люк.

Левият страж изведнъж пое на гъсеничната си верига към другия край на залата, без да спира да стреля. Люк стисна зъби, присегна се по-решително със Силата и усети как по челото му изби пот. Източниците на бластерните изстрели сега бяха разделени и атаките идваха от две различни посоки, като разстоянието между тях се увеличаваше, и за джедая физически ставаше все по-трудно да върти лъча на лазерния меч достатъчно бързо. Зад себе си той чу съскането от активирането на лазерния меч на Мара… Последваха внезапно изпискване и приглушено тупване.

— Какво стана? — бързо попита той, без да посмее да откъсне вниманието си от стражевите дроиди.

— Недей да говориш — предупреди го тя. Необяснимо защо гласът й идваше от пода. — Траун е приготвил още една изненада за неканените си гости.

Скайуокър се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

С крайчеца на окото си той мерна синьо-белия лъч на меча й да пресича един от изстрелите на по-далечния дроид.

— Аз държа този — каза Мара. — Ако можеш, погледни за секунда към пода.

Майсторът джедай остави Силата да води ръката му и крадешком погледна надолу. От пода изникваха примки от зелено-черна нишка и вече се превръщаха в мрежа около краката им.

— Сигурно се излезли от фугите между плочките — продължи Мара. — Кракът ми попадна в една от примките още с първата стъпка.

— Хитро — призна Люк. — Май възможността да избягаме отпада.

— Поне разбрахме защо всичките мебели са от едната страна — добави Мара. — Не е разумно да се осее бойното поле с твърде много предмети, зад които могат да се крият жертвите. Люк, вторият страж идва.

Вторият часови дроид бе обиколил залата и приближаваше от другата страна. Вероятно след десетина секунди щеше да застане точно срещу Мара.

— Бързо… преди да се е приближил още! — каза той и се премести малко вляво, за да продължи да блокира изстрелите и на двамата стражи. — Използвай лазерния меч.

— Добре — отвърна Мара.

През мъглата на концентрацията си Люк усети потрепването в емоциите й при спомена от далеч не съвършеното й представяне в пещерната зала, където сякоха сталактитите и сталагмитите. Но този миг мина. И докато Люк се съсредоточаваше върху блокирането на баража от изстрели, видя просветването на лазерния й меч, който се завъртя като крила на мелница към по-далечния стражеви дроид. Лъчът се насочи към връзката между главата и тялото… И изведнъж синьо-белият лъч изчезна.

— Какво стана? — попита Люк.

— По дяволите! — изръмжа Мара. С крайчеца на окото си Люк видя, че лъчът отново се появява, замахва към дроида и отново изчезва. — Под бронята има слой кортосна руда.